Изх. № М-26-В-294
Дата: 05.04.2021 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2.
ОТНОСНО: Попълване на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо с вх. №М-26-В-294/23.03.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Лице упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се по Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 10.02.2020 г. до 20.07.2020 г., от която дейност реализира и декларира облагаем доход в размер на 24 000 лв. Внася задължителни осигурителни вноски авансово за този период върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2020 г., т.е. върху 610 лв. Считано от 20.07.2020 г. прекратява тази трудова дейност. От началото на годината до 10.02.2020 г. и от 20.07.2020 г. до края на годината лицето подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) върху осигурителен доход в размер на 305 лв. През цялата 2020 г. отдава имоти под наем, от което реализира и декларира облагаем доход в размер на 12 000 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как би следвало да се разпредели облагаемия доход от наем в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход на ГДД по чл.50?
2. Как биха изглеждали попълнените Таблица 1 и 2 в този случай?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Изложената фактическа обстановка е неясна и непълна, поради което изразеното становище обхваща хипотезата, в която доходите от наем са получени извън дейността на лицето като самоосигуряващо се.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО (чл. 6, ал. 8 от КСО). Във връзка с реално получените доходи от трудова дейност самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния си доход и годишен осигурителен доход за периодите на упражняване на трудова дейност в това им качество.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
От цитираните разпоредби е видно, че в основата на годишния осигурителен доход е облагаемият доход от дейността като самоосигуряващо се лице. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. На основание изложеното не всички облагаеми доходи се включват в годишния осигурителен доход, тъй като не представляват доходи от трудова дейност. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че доходът получен от наем не е свързан с трудовата дейност на лицето в качеството му на самоосигуряващо се лице, поради което не участва при определянето на годишния осигурителен доход за ДОО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Видно от фактическата обстановка в конкретния случай лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се по КСО, за периода от 10.02.2020 г. до 20.07.2020 г, от която дейност реализира и декларира облагаем доход в размер на 24 000 лв. Предвид това, при определяне на окончателен размер на осигурителния доход за държавното обществено осигигуряване (ДОО), облагаемия доход, получен от тази дейност, деклариран в данъчната декларация по чл. 50 от ЗЗДФЛ в размер на 24 000 лв., следва да се отнесе за месеците от 02.2020 г. до 07.2020 г. (включително) – периода, през който лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице по КСО, при спазване на цитираните по-горе разпоредби.
В конкретния случай в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. се попълват:
– колона 4 – осигурителният доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски за ДОО, за периода от 10.02.2020 г. до 20.07.2020 г. – 610 лв. Следва да се има предвид, че минималният осигурителен доход за месеците февруари 2020 г. и юли 2020 г. се определя пропорционално на отработените дни през съответните месеци.
– колона 5 – облагаемият доход, реализиран от упражняването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, деклариран в съответното/ите приложение/я на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (в размер на 24 000 лв.), се разделя на броя на месеците, през които лицето е подлежало на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в конкретния случай на 6 месеца) и полученото се попълва поравно в тези месеци – по 4000 лв. месечно. Необходимо е да се има предвид, че няма пропорционалност при определянето на облагаемия доход при упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице по КСО за непълни месеци през календарната година;
– колона 6 – осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колона 3 и колона 4;
– колона 7 – осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван като сбор от сумите на съответните редове, вписани в колона 3 и колона 5, но не по-голям от максималния размер на осигурителния доход – в случая 3000 лв. месечно.
Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
За разлика от задълженията за държавното обществено осигуряване, задължението за здравно осигуряване на лицата възниква по силата на закона и няма връзка с полагането на трудова дейност.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателния размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни здравноосигурителни вноски се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се лице по КСО през предходната година, въз основа на данните, декларирани в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са регламентирани лицата, които не са осигурени на друго основание. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
От цитираната разпоредба е видно, че годишното изравняване на осигурителния доход на лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО се определя въз основа на данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, т.е. доходите, подлежащи на данъчно облагане, декларирани в годишната данъчна декларация (независимо от периода, за който те са получени) се отнасят в пълен размер за периодите, през които тези лица през годината са осигурени на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Основанието за здравно осигуряване на тези лица не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на полагане на такава дейност.
В конкретния случай в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. се попълват:
– колона 4:
* за периода от 10.02.2020 г. до 20.07.2020 г. – осигурителният доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – 610 лв. Следва да се има предвид, че минималният осигурителен доход за месеците февруари 2020 г. и юли 2020 г. се определя пропорционално на отработените дни през съответните месеци;
* за периодите от 01.01.2020 г. до 10.02.2020 г. и от 20.07.2020 г. до 31.12.2020 г. – осигурителният доход, върху който се дължат авансово здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – 305 лв. Минималният осигурителен доход за месеците февруари 2020 г. и юли 2020 г. се определя пропорционално на отработените дни през съответните месеци;
– колона 5:
* за периода от 10.02.2020 г. до 20.07.2020 г. – облагаемият доход, реализиран от упражняването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, деклариран в съответното/ите приложение/я на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (в размер на 24 000 лв.), се разделя на броя на месеците, през които лицето е подлежало на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в конкретния случай на 6 месеца) и полученото се попълва поравно в тези месеци – по 4000 лв. месечно. Необходимо е да се има предвид, че няма пропорционалност при определянето на облагаемия доход при упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице по КСО за непълни месеци през календарната година;
* за периодите от 01.01.2020 г. до 10.02.2020 г. и от 20.07.2020 г. до 31.12.2020 г. – облагаемият доход, деклариран в Приложение 4, част 1, ред 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в размер на 12000 лв. (облагаемият доход от наем), се разделя на броя на месеците, през които лицето е подлежало на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (в конкретния случай на 8 месеца) и полученото се попълва поравно в тези месеци – 1500 лв. месечно. Следва да се отбележи, че няма пропорционалност при определянето на облагаемия доход в непълните месеци, през които лицето е подлежало на осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО;
– колона 6 – осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колона 3 и колона 4;
– колона 7 – осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван като сбор от сумите на съответните редове, вписани в колона 3 и колона 5, но не по-голям от максималния размер на осигурителния доход – 3000 лв. месечно.
Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни здравноосигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/