посочването на туристическия данък по чл.61р от ЗМДТ като отделно информативно поле във фактурата към лицето, ползващо нощувка?

2_51/12.01.2011 г.
ЗМДТ – чл.61р
ЗДДС – чл.26
Въпросът, който поставяте е относно посочването на туристическия данък по чл.61р от ЗМДТ като отделно информативно поле във фактурата към лицето, ползващо нощувка?
Предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 61р от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с туристически данък се облагат нощувките. Задължени лица са тези, които предлагат нощувки. Те внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
С алинея 4 на чл.61р е въведено императивно задължение за данъчно задълженото лице да посочва данъка отделно в документа, издаден към лицето, ползващо нощувка.
В Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е визирано, че данъчната основа при облагаема доставка се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по ЗДДС /чл. 26, ал. 1 ЗДДС/. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката; и всички други суми, посочени в чл. 26, ал.3 от ЗДДС.
От горецитираните нормативни разпоредби е видно, че при предоставяна от данъчно задължено по ЗДДС и ЗМДТ лице нощувка, туристическият данък трябва да бъде посочен отделно в документа, и данъчната основа на облагаемата доставка следва да бъде увеличена с неговия размер.

Оценете статията

Вашият коментар