Изх.№ 94-Р-468#3/21.04.2020 ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 31, чл. 44, чл. 50, чл. 50а, чл. 52, чл. 53, чл. 55, чл. 75
СИДДО между България и Великобритания, чл. 6, чл. 21
ОТНОСНО: Постъпило запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
В дирекция СИДДО в ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 94-Р-468/… г. са поставени въпроси относно качеството местно физическо лице на България за данъчни цели, данъчното третиране на определени доходи от източник във Великобритания, както и документите, които следва да бъдат приложени към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно описаното в запитването, Вие сте сключили граждански брак със съпругата Ви – български гражданин на … г. На … г. Ви е издадено удостоверение за продължително пребиваване в България в качеството Ви на гражданин на ЕС с № .., което е било подновено на … г. под №… На … г. сте се установили трайно на територията на България с Вашата съпруга. От … г. сте пенсионер, като до този момент сте заемали длъжността офицер в ……… на Обединеното кралство.
При така описаната фактическа обстановка, въпросите, които поставяте във връзка с прилагането на ЗДДФЛ и на СИДДО между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обн. ДВ., бр. 10 от 05.02.2016 г.) са следните:
1. На коя държава – България или Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия сте местно физическо лице за 2019 г.
2. Как следва да се облагат реализираните от Вас доходи от пенсия от източник в Обединеното кралство и от наем на недвижимо имущество, разположено на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ако се приеме, че сте местно физическо лице на България за 2019г.
3. Следва ли да подавате данъчна декларация в България за 2019 г., ако се приеме, че сте местно лице на посочената държава, и какви документи е необходимо да приложите към данъчната декларация. Поставяте и въпроса как да спазите срока за подаване на годишна данъчна декларация в България (ако такава следва да се подава), при условие че данъчната година в Обединеното кралство приключва по-късно от тази в България.
Във връзка с поставените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) Ви уведомявам следното:
По въпрос 1:
От първостепенно значение за определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ в случая е изясняването на въпроса, свързан с това дали сте местно или чуждестранно физическо лице за данъчни цели по смисъла на закона. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
* което има постоянен адрес в България, или
* което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
* което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
* чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В конкретния случай е налице поне една от хипотезите на чл. 4, ал. 1, от ЗДДФЛ, тъй като Вие сте пребивавали на територията на България над 183 дни през 2019 г. и за посочения период центърът на жизнените Ви интереси е бил в България. Следователно сте местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ за 2019 г. и съответно сте данъчно задължен за доходите, придобити от източници в България и в чужбина.
По въпрос 2 и въпрос 3:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В съответствие с чл.15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина не са облагаеми, а в съответствие с чл. 52, ал. 1, т. 3 от същия закон лицата, придобили необлагаеми доходи с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ (доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници), не са задължени да ги декларират в годишната данъчна декларация. Въпреки това с разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ е дадена възможност на местните физически лица да декларират необлагаемите доходи в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
На основание чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната, съответно доходите от наем на имущество, намиращо се извън страната са от източник в чужбина.
Облагането на доходите на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е уредено в чл. 31 от ЗДДФЛ, а облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Придобитите от местни физически лица през данъчната година доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Лицата, придобили доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължат авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицата са задължени да правят за своя сметка в съответствие с чл. 44, ал. 1 от ЗДДФЛ. В случая физическото лице следва да подава данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Освен българското вътрешно законодателство (ЗДДФЛ), за облагането на дохода от наем на физическото лице са от значение разпоредбите на сключената между България и Великобритания спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Облагането на доходите от наем на недвижимо имущество е уредено в чл. 6 от СИДДО между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Цитираната спогодба, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 75 от ЗДДФЛ, се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство, предвижда в чл. 6, ал. 1, че доходи от наем от недвижимо имущество, получени от местно лице на едната договаряща държава (в случая България), намиращо се в другата договаряща държава (в случая Великобритания), могат да се облагат с данъци в тази друга държава (т.е. Обединеното кралство). Обръщам внимание, че използваният израз „могат да се облагат“ не означава, че лицето има право на избор, в коя държава да се облага доходът, а че Обединеното кралство има данъчнооблагателни правомощия по отношение на този доход. Следователно доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, разположено в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, който българското местно лице реализира, се облага съгласно вътрешното законодателство на Обединеното кралство, като СИДДО не ограничава правото на България също да облага този доход.
За да се избегне двойното данъчно облагане на доходите от наем на физическото лице, СИДДО с Великобритания регламентира механизми, чрез които се осъществява това. Член 21 от СИДДО между България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия предвижда прилагането на методи за избягване на двойното данъчно облагане. По силата на ал. 1, буква „а“ от посочената разпоредба, приложимият метод в разглеждания случай е „обикновен данъчен кредит“. Чрез прилагането му, дължимият в България данък за доходите от наем на недвижимо имущество ще се намали с размера на платения в другата държава данък, но не повече от размера на българския данък, който се дължи върху тези доходи.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:
– придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
– притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
Следователно местното физическо лице следва да декларира придобитите през данъчната година доходи от наем от източник в чужбина в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и притежаваното имущество в чужбина, което се посочва само информативно в Част ІІ на Приложение № 8 на декларацията. В допълнение, за да се приложи методът на данъчния кредит съгласно чл. 21 от СИДДО с Великобритания, лицето следа да попълни и Приложение 9 от годишната данъчна декларация.
В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесения в чужбина данък, като няма специално изискване относно вида на тези доказателства – това могат да бъдат платежни документи, официално удостоверение за платения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на чуждата държава и др.
Тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, ако в този срок лицето не разполага с необходимите документи и доказателства във връзка с внесения в чужбина данък или внесеният в чужбина данък подлежи на годишно преизчисляване в чуждата държава, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ има възможност еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да направи промени чрез подаване на нова декларация.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/