Изх. № 26-Н-167#1
Дата:21.01.2021 г.
СИДДО с Израел,
ДОПК, чл. 135-142, чл. 275а
ОТНОСНО: Постъпило запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Израел
В дирекция СИДДО при ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 26-Н -167/…2020 г., касаещо удостоверяване на качеството местно лице по смисъла на СИДДО с Израел.
Съгласно представената фактическа обстановка, българското дружество „Х“ ЕООД, ЕИК …, е получател на софтуерни и консултантски услуги по разработване на софтуерни приложения, като понастоящем започва да работи с „У“ ЕТ, регистриран в Израел. Към Вашето запитване прилагате преводи на удостоверение за авансово данъчно плащане, удостоверение за едноличен търговец и разрешение за управление на счетоводни книги и записи според Закона за публичните финанси на Израел, издадени на „У“ ЕТ от данъчната администрация на Израел.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса дали приложените към запитването документи биха могли да послужат за удостоверение, че получателят на дохода – „У“ ЕТ, е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО, като в случай че същите не са достатъчни, желаете да Ви бъде указано какви доказателства е необходимо да бъдат представени.
Във връзка с поставения въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), Ви уведомявам следното:
По същество поставеният въпрос е свързан с процедурата по прилагане на СИДДО и предоставянето на данъчни облекчения на чуждестранни лица на това основание за доходите, които те реализират от източник в страната. Процедурата по прилагане на СИДДО е уредена в Глава шестнадесета, Раздел III, чл. 135-142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно разпоредбата на чл. 136 от ДОПК, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице следва да удостовери, че:
* е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
* е притежател на дохода от източник в България;
* не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
* са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Между Република България и Правителството на държавата Израел е налице СИДДО (обн. ДВ. бр. 6 от 21.01.2003г., в сила от 31.12.2002 г.), която може да бъде приложена след като от страна на чуждестранното лице бъдат представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на посочените по-горе обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ДОПК, обстоятелството че получателят на дохода от източник в страната е местно лице на другата държава (Израел) следва да бъде удостоверено от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната ? практика. Следователно качеството местно лице за целите на СИДДО с Израел, може да бъде доказано чрез представяне на удостоверение, издадено от израелската данъчна администрация, от което е видно, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за съответната година, през която е реализиран доходът. В тази връзка следва да имате предвид, че приложените преводи на документи към запитването – удостоверение за авансово данъчно плащане и удостоверение за едноличен търговец, не могат да послужат за тази цел. За доказване изпълнението на посоченото условие е необходимо от страна на „У“ ЕТ да бъде представено удостоверение от израелската данъчна администрация, че същият е местно лице по смисъла на СИДДО с Израел за годината, през която е реализиран доходът с платец „Х“ ЕООД.
В допълнение към горното, освен удостоверение за местно лице и доказателства за вида и размера на доходите, с оглед прилагането на СИДДО с Израел е необходимо да бъде представена и декларация от страна на Вашия контрагент, че именно той е притежател на доходите и че не разполага с определена база/място на стопанска дейност в България – чл. 137, ал. 3 вр. с чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК. Към образеца на искане за прилагане на СИДДО, който се намира в раздел „Международни дейности, Прилагане на СИДДО“ на официалната интернет страница на НАП – www.nap.bg, могат да бъдат намерени двуезични образци (на български и на английски език) на удостоверение за местно лице и декларацията от получателя на дохода.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, ако общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице, не надвишава 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода, който съхранява представените доказателства и ги представя при бъдещо контролно производство. В този случай дружеството-платец на доходите е задължено да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която да посочи чуждестранното лице, размера на доходите и на предоставените данъчни облекчения. Декларацията се подава в срок до 31 март на следващата календарна година, през която е реализиран доходът. В случай, че общият размер на реализираните доходи с източник от България надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват пред орган по приходите по реда на чл. 137 – 139 от ДОПК с подаване на искане по образец.
Моля да имате предвид също така, че съгласно разпоредбата на чл. 275а от ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., е предвидена санкция при неспазване на задълженията на лицата да внесат данък при източника в установения срок за внасяне на данъка, както и при при внасяне на данък в по-малък размер, без да са удостоверени по надлежния ред основанията за прилагане на СИДДО.