Изх. №24-30-175
Дата:22.02.2008 г.
ОТНОСНО: поставен въпрос от ТД на НАП гр……за прилагане разпоредбата на чл.177 от ЗДДС
В отговор на запитването Ви под горепосочения номер, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-175/15.12.2007 г., изразявам следното становище:
Фактическа обстановка
През 2007 г. е продаден недвижим имот за сумата от 2 400 000 лв. без ДДС. Фактура за цялата стойност и начислен отделно ДДС е издадена на 13.07.2007 г., като на тази дата е извършен банков превод на част от сумата – 1 700 000 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби и справката-декларация през същия месец. Резултатът за периода е ДДС за внасяне в размер на 481 146, 66 лв., като не е внесен целият размер на задължението — и към настоящия момент.
Зададен е въпросът може ли да се приложи разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС и на това основание да бъде отказано право на данъчен кредит на купувача – получател по доставката – в размер на неплатения данък по справката-декларация на доставчика?
Съгласно цитираната разпоредба, регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
Отговорността обаче може да се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Приема се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1.дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от
който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или
услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2.облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която
значително се отличава от пазарната.
Според изложената фактическа обстановка в конкретния случай отговорността по чл.177 от ЗДДС би могла да се реализира, ако се докаже, че са изпълнени изложените по-горе условия, а именно:
– самата доставка – продажбата, реализирана чрез съставяне на нотариалния акт за имота, би могла да е привидна и само по отношение на някой от елементите й. Ако се докаже, че действителната цена като основен елемент на договора, е не посочената в нотариалния акт, а тази, която е платена, тогава би била налице такава привидност. В тази връзка могат да се съберат доказателства дали продавачът е предприел действия за събиране на вземането си – покана за доброволно изпълнение,
предявяване на запис на заповед, образуване на изпълнително дело и др. /т.е. да се установи, че неговата действителна воля е да получи цялата сума, определена като продажна цена/.
– могат да се съберат и доказателства за това дали цената на имота съответства на пазарните цени за такъв вид имоти в региона на гр. …. /няма данни да са събрани доказателства в тази насока/.
Разпоредбата на чл.177 от ЗДДС, чрез която може да се реализира особената
отговорност при злоупотреби, не е сред основанията, на които може да се откаже право
на приспадане на данъчен кредит, но е основание за начисляване на данък на
получателя в размер на дължимия и невнесен такъв от доставчика.
Доколкото доказването в случаите по чл.177 от ЗДДС е сравнително сложно, към този способ за ангажиране на отговорност следва да се премине, ако е установено, че дължимият данък не може да се събере /респективно – обезпечи/ от доставчика.
ЗАМ.
/КР. СТЕФАНОВ/’