Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице

Изх. №24-30-182
Дата: 07. 02. 2008 г.
Относно:
Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
I. Задължително обществено осигуряване на физическо лице, гражданин на държава-членка, упражняващо дейност като член на Съвета на директорите на търговско дружество.
1. Относно определяне на приложимото законодателство по Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в общността:
По отношение на чуждестранните лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС/ЕИП, са приложими Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент (ЕИО) 574/72 за определяне реда за прилагане на Регламент 1408/71.
За да се установи дали за дадено лице – работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял 2 на Регламент (ЕИО) 1408/71.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицето, което ще упражнява дейност по управление в търговско дружество на територията на Република България е необходима информация относно това, дали то упражнява трудова дейност на територията и на друга държава от Европейското икономическо пространство.
От особено значение е също така дали лицето има статут на наето или на самостоятелно заето лице в съответните държави — членки, на територията на коя държава-членка пребивава по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.13-17 от Регламента. В чл. 13 параграф 1 е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това
е законодателството на държавата на трудова заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС/ЕИП. В Регламента са предвидени и изключения, и по-конкретно особените правила в чл. 14 параграф 2 за лицата, едновременно наети в две или повече държави-членки и чл. 14в за лицата, които едновременно са наети на територията на една страна от ЕС и самостоятелно заети на територията на друга държава-членка.
Предвид обстоятелството, че във Вашето запитване няма данни за това, дали лицето упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на държава от Европейското икономическо пространство, ще изразим следното принципно становище :
– При едновременна самостоятелна заетост на територията на държава от ЕИП и
трудова дейност като наето лице на територията на България:
Съгласно чл. 14в, параграф „а“ от Регламент (ЕИО) № 1408/71, ако параграф „б“ не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е подчинено на законодателството на държавата, на чиято територия е наето на работа.
По смисъла на параграф „б“ на чл. 14в, параграф „а“ не се прилага при условие, че държавата-членка, на чиято територия лицето е самостоятелно заето, е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай за лицето ще се прилагат едновременно законодателствата на двете страни по трудова заетост.
– Приедновременноупражняваненатрудовадейносткатонаетолицена
територията на две или повече държави от ЕИП:
Член 14, параграф 2, буква “б“, от Регламент (ЕИО) 1408/71 третира осигуряването на лицата, наети на работа в повече от една държава. Съгласно цитираната разпоредба, лице което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
Терминът „пребиваване“ се дефинира само като „Обичайно пребиваване“, по смисъла на чл. 1з на Регламент (ЕИО) 1408/71. Съдът на Европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговия обичаен център на интереси.
Статутът на постоянно или продължително пребиваващ, съгласно националното законодателство не е еднозначен със статута на пребиваващ по смисъла на Регламента, поради което във всеки конкретен случай се изследва къде е центъра на интересите на заинтересованото лице въз основа на цялостна оценка на налична информация.
2. Относно задължението за социално и здравно осигуряване съгласно националното осигурително законодателство:
Съгласно българското законодателство, лицата които упражняват дейност по управление и представителство на търговско дружество подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване и на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1. т 1 от Закона за здравното осигуряване.
Членовете на съвета на директорите се избират от общото събрание на дружеството. Ако решението е вписано в търговския регистър съгласно чл. 231, ал. 4 от Търговския закон и в него е определено възнаграждение за дейността им по управление, за тях възниква задължение за осигуряване по реда на КСО и ЗЗО.
Ако въз основа на решение на Съвета на директорите се възложи на един или няколко от неговите членове управлението на дружеството, то тези лица за доходите, които получават като изпълнители по договор за управление и контрол ще подлежат на задължително социално и здравно осигуряване.
В случаите, когато едно лице е едновременно член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на търговското дружество и получава възнаграждения за всяка от дейностите, осигурителни вноски се дължат на основание чл. 4, ал. 1, т 7 от КСО върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен с Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ако лице, член на съвета на директорите сключи с търговското дружество граждански договор, чийто предмет не е управление и контрол на същото, то ще подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост или смърт на основание чл. 4, ал. З, т. 5 или 6 от КСО.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Сам по себе си фактът, че едно лице е член на съвета на директорите и/или управител не е достатъчен за да възникне задължение за осигуряване. Видно от цитираната разпоредба, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
II. Данъчно третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
1. От изложената в запитването Ви фактическа обстановка не става ясно колко дни пребивава чуждия гражданин в страната за да определим дали същия има статут на местно лице.
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: •^което има постоянен адрес в България, или
•^което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или •^което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или ^чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ(чл. 5 от ЗДДФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В този смисъл, приемаме, че въпросът Ви се отнася за чуждестранно физическо лице, което има придобити доходи от източници в Р.България за 2007г. и на основание чл. 7 от ЗДДФЛ, същото е носител на задължението за данъци за тези доходи.
От запитването Ви не става ясно и какъв е видът на услугата, която физическото лице извършва по сключения граждански договор, посочен в третия въпрос. Приемаме, че става
дума за „възнаграждения за технически услуги“ /понятие, което е регламентирано в Закона за корпоративното подоходно облагане – § 1, т. 8 от ДР на закона/.
При това положение, съгласно чл. 37, ал.1,т.7 и т. 9 от ЗДДФЛ, доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица за възнаграждения за технически услуги и по договори за управление и контрол се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.2 от ЗДДФЛ, окончателния данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Окончателния данък е в размер на 10 % и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице – чл. 46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ.
Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Р.България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, окончателния данък се удържа и внася от предприятието и самоосигуряващото се лице -платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода – чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор
2. По четвъртия Ви въпрос:
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец – чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ.
Образец на декларацията можете да намерите на интеренет – страницата на Националната агенция за приходите –
Съгласно чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчната декларация по чл. 55, ал.1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка в ТД на НАП по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите. Удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на самото лице. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
Уведомяваме Ви, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. З, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте задължени да посочвате Вашите данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви. ‘
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ: //

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и документиране на доставките, по които доставчици са одобрени заявители –

. 92-00-842Дата:28.01.2011 год. ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2; ЗКПО, чл. 248.Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по

Писмо с Изх. №07-00-4; 20.12.2019 г.; чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ; чл. 112 от ЗДДС ; По-конкретно в запитването е изложено следното:; От изготвеното становище с изх. №20-00-107#1/03

Изх. №07-00-420.12.2019 г. чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС чл. 112 от ЗДДС По-конкретно в запитването е изложено следното:От изготвеното становище с изх.

провеждане на социалното и здравното осигуряване за времето, през което работниците или служителите участват в законна стачка

ДО……………………………….Относно:провеждане на социалното и здравното осигуряване за времето, през което работниците или служителите участват в законна стачкаУважаема госпожо ………………….., Съгласно чл. 18, ал. 4 от

третиране по ЗДДС на хотелиерски услуги

ОТНОСНО: третиране по ЗДДС на хотелиерски услуги В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……. 30.01.2018 г. Изложена е

Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставен заем на дружество от физически лица-съдружници в дружеството.

Изх. № 24-33-187Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставен заем на дружество от физически лица-съдружници в дружеството.Съгласно представената в