КСО – чл. 4, ал. 6;
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите ес лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 6 и чл. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Поставени въпроси по прилагане на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм.-ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Поставени въпроси:
1. Следва ли да се подава декларация за прекратяване на осигуряването в ТД на НАП от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
Ако трябва да се подава декларация, какъв е срокът за подаването й, коя дата би следвало да се посочи като дата на прекъсване на осигуряването на съответното лице и къде в утвърдения образец на декларацията да се отрази това обстоятелство?
2. Допустимо ли е при отпускане на пенсия за инвалидност лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО да подават декларация в ТД на НАП, в която да посочват, че не желаят да се осигуряват в един по-късен момент при получаване на разпореждането. В тази връзка, давате следния пример:
Самоосигуряващо се лице – ЕТ е с намалена работоспособност съгласно решение решение на ТЕЛК, издадено на 01.02.2009 г. На лицето е отпусната пенсия за инвалидност от дата 01.02.2009 г. Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ за отпускане на пенсията е издадено на 01.07.2009 г. и е получено на 15.07.2009 г. от лицето. Въпросът в този случай е: при подаване на декларация след получаване на разпореждането, с която лицето иска да упражни правото си да не осигурява в качеството му на пенсионер от 01.02.2009 г. – датата на отпускане на пенсията, това би ли се счело за промяна във вида на осигуряването му и следва ли да се състави АУАН за пропуснат 7-дневен срок при подаването на декларацията?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Въпрос № 1:
Съгласно действащата в момента разпоредба на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
От изложеното е видно, че прекратяването на осигуряването е материалноправна предпоставка за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, за да бъде отпусната пенсия е необходимо да бъде прекратено осигуряването на лицето. Според възприетата практика от съдилищата в Република България такова прекратяване е налице, когато лицето не работи и не се счита за осигурено на нито едно от основанията по чл. 4 КСО /след 01.01.2010 г. и по чл. 4а, ал. 1 от КСО/ поне един работен ден.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
От цитираните разпоредби следва, че за да упражнят придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО следва да са изпълнили условието за прекратяване на осигуряването, изведено в чл. 94, ал. 1 от КСО. Тъй като в съответствие с възприетия от законодателя принцип за задължителност на общественото осигуряване, осигуряването е задължително при упражняване на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, за да има прекратяване на осигуряването, е необходимо да бъде прекратена и съответната трудова дейност от лицата.Съгласно чл. 1, ал. 2 от посочената наредба започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Изпълнителният директор на НАП е утвърдил образец на декларацията по чл. 1, ал. 2 от упоменатата наредба: „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” /образец № ОКд-5/. Предвидените за попълване полета в тази декларация са съобразени с обстоятелствата, които самоосигуряващите се лица са задължени да декларират в НАП в съответствие с установения ред в наредбата. Тези обстоятелства са: започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност, вид на осигуряването /в две позиции в зависимост от обхванатия риск/, идентификационен код, по който се провежда осигуряването и обстоятелството, че лицето е пенсионер и не желае да се осигурява.
Относно срока за подаване на декларацията следва да се има предвид, че в чл. 1, ал. 2 е определен 7-дневен срок за деклариране на започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на трудовата дейност. Този срок се прилага и при прекратяване на осигуряването при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като за периода на прекъсването, с оглед упражняване напридобитото право от лицето, би следвало същото да не упражнява трудова дейност, съответно за периода на прекъсването да не се зачита осигурителен стаж поне за един работен ден.
На основание гореизложеното, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО следва да декларират в компетентната ТД на НАП, че прекратяват осигуряването си. Поради това, че осигуряването е функция на трудовата им дейност, в декларацията би трябвало да е попълнена и дата на прекъсване или прекратяване на трудовата дейност в зависимост от това дали прекъсването е само временно или лицето е преустановило дейността си. Няма пречка, доколкото е необходимо за целите на пенсионирането, върху декларацията да се добавят думите „прекратяване на осигуряването поради пенсиониране”, тъй като от значение за правото на пенсия е единствено дали дейността на лицето е прекъсната поне за един работен ден.
Въпрос № 2:
При отпускане на пенсия за инвалидност се прилага разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, съгласно която пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/. От текста на посочената правна норма е видно, че при този вид пенсии не е въведено условие за прекратяване на осигуряването, поради което подаването на документи за пенсиониране поради трайно намалена работоспособност не представлява основание за прекратяване на осигуряването и за подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от наредбата.
В чл. 10, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е регламентиран 6-месечен срок за произнасяне на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение (ТП) на НОИ от подаването на заявлението като за пенсиите за инвалидност този срок тече от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към ТП на НОИ, съответно ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 6 КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от датата наподаване на жалбата от председателя на медицинската комисия, съответно от заявлението на лицето.Поради това, за времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностното лице при ТП на НОИ, тече един период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През това време то не би могло да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Едва след признаване на това право и узнаването му от лицето, то би могло да избере дали да се осигурява социално или не. До този момент обаче, лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО.
След получаване на разпореждането, с което се отпуска пенсия за инвалидност,лицето може да се възползва от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО като подаде декларация по образец № ОКд-5 в компетентната ТД на НАП. В Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица липсва изричен текст относно срока, в който самоосигуряващите се лица, които получават пенсии, могат да упражнят правото да не се осигуряват. В чл. 1, ал. 6 от наредбата единствено е посочено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Този ред включва подаването на декларация, в която е предвидено поле за попълване от лицата-пенсионери, които не желаят да се осигуряват, но тъй като срок за подаването на декларацията не е указан, тя може да бъде подадена по всяко време след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията. Предвид това, ако при започване или възобновяване на дейността на дейността, лицето притежава качеството пенсионер /има отпусната пенсия/ и избере да не се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване, то следва да упражни това свое право чрез подаване на „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” образец № ОКд-5 в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата. В случаите, при които това качество е придобито от лицето след започването/възобновяването на трудовата дейност, то би могло да заяви, че не желае да се осигурява във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия, тъй като срок за деклариране на това обстоятелство извън хипотезите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 2, ал. 3 от наредбата не е регламентиран. В тези случаи времето, за което са внесени осигурителните вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до дататата на получаване на разпореждането не подлежат на възстановяване, поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание. За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е упражнило правото си да не се осигурява чрез подаване на декларация обрИзх. № ОКд-5, както чрез извършване на конклудентни действия (внасяне на осигурителни вноски, подаване на декларации и др.), това би означавало, че лицето желае да се осигурява и внесените осигурителни вноски след тази дата също не подлежат на възстановяване.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от кодекса се осигуряват само по желание. От това право те могат да се възползват след придобиване на качеството пенсионер – чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП. С тази декларация не се определя вид на осигуряването и поради липсата на регламентиран срок за деклариране на обстоятелството, че лицето е пенсионер и не желае да се осигурява социално, няма основание и за налагане на санкции при по-късното й подаване.