КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 127;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 5
ОТНОСНО:Поставени въпроси по прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ”, Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Вие сте лекар по професия, която упражнявате по трудов договор, а не като самоосигуряващо се лице. Същевременно сте регистрирана като вещо лице към Окръжен съд – гр.П, но тази дейност извършвате само инцидентно – до два-три пъти през календарната година изготвяте съдебно-медицински експертизи по трудово-правни спорове. Считате, че дейността Ви като вещо лице не представлява упражняване на свободна професия, а се касае за работа по извънтрудови правоотношения с лице, което не осъществява професионална дейност единствено за своя сметка, не е едноличен търговец и не е самоосигуряващо се.
Определяйки се по този начин като лице, полагащо труд без трудови правоотношения, Вие възразявате срещу разяснение Изх. № 46-00-22 от 08.10.2008 г. наНАП относно данъчното и осигурително третиране на възнагражденията на вещи лица, предоставено Ви от служители при Районен съд – гр. П при изплащане на полагащото Ви се възнаграждение за извършена съдебно-медицинска експертиза. В посоченото разяснение, което е публикувано и в сайта на Националната агенция за приходите (НАП) на електронен адрес: www.nap.bg, е застъпено становището, че лицата, които упражняват професията на «вещо лице» въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», въведено с чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Поддържате, че това становище е обобщаващо и необосновано и не се отнася за лица, които работят по трудово правоотношение. Като се основавате на чл. 13 и чл. 17, т. 5 от Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет, заключавате, че разпоредбата чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧ не изисква всички вещи лица да се самоосигуряват.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
С §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 11 от 05.02.2008 г.) вещото лице е дефинирано като «специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт».
Статутът на вещите лица, както и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица, са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395 от ЗСВ) и се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1 от ЗСВ). За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
В случая с визираното в писмото Ви разяснение Изх. № 46-00-22 от 08.10.2008 г. е изразено принципно становище от страна на НАП, според което лицата, упражняващи професията на «вещо лице» въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от даденото в чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧ определение за «лица, упражняващи свободна професия». Този извод се потвърждава от практиката на Върховния административен съд – с решение № 84 от 05.01.2006 г., VІ отд. на ВАС, съдът е постановил следното: «Обстоятелството, че вещите лица не са подали декларация в началото на дейността да се регистрират в ТП на НОИ (след 01.01.2006 г. регистрацията е в НАП) не дава основание за друг извод, защото тази регистрация не е основание тези лица да упражняват професията експерти към съда. Експертите към съда и прокуратурата упражняват дейността като такива въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към служба «Съдебни експертизи».
Следователно, в хипотезата по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и не се е вписало като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ, дейността на това лице по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение. В тези случаи задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на работата, който изплаща възнаграждението, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 и чл. 127 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигурявяне.
Следва да имате предвид, че разпоредбите на чл. 13 и чл. 17, т. 5 от Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица регламентират условията, на които трябва да отговарят вещите лица и документите, необходими за вписването им в споменатитесписъци, поради което са неотносими към цитираните по-горе правни норми, определящи статута на вещите лица за целите на осигуряването.
‘