КСО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 6 и чл. 40, ал. 1, т. 1;
ДОПК – чл. 10, ал. 4, чл. 17, ал. 3, чл. 85;
Регламент (ЕО) № 883/2004 – 11(3)(а), чл. 16(2)
ОТНОСНО: Осигуряване на немски гражданин – пенсионер по законодателството на Германия, който има сключен трудов договор с работодател в България
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……../21.09.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка, българската фирма „Х” ЕООД е сключила трудов договор за неопределено време и 6-часов работен ден с немски гражданин, който е пенсионер по законодателството на Германия. Посочвате още, че чуждият гражданин е със статут на продължително пребиваващ в България. Интересувате се, какви осигурителни вноски трябва да се внасят за това лице. Задавате и въпроси, свързани с правото му на пенсия по българското законодателство, както и на увеличение на пенсията, отпусната в Германия, на база положения труд в България.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово-активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) в рамките на Общността, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване, чието основно предназначение е предотвратяване на конфликти между национални законодателства на държави-членки при трансгранични ситуации. Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.
Принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава е утвърден и в новите регламенти, като е запазено основното правило да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, където лицето полага труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, според законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Съгласно чл. 16(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
В конкретния случай немският гражданин, който има сключен трудов договор с работодател в България, е субект на българското осигурително законодателство, при условие, че изпълнява задълженията си по договора на територията на България и не упражнява трудова дейност и в друга държава-членка. В тази хипотеза дружеството в качеството си на осигурител следва да внася за това лице осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, определен за работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец, и за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. Обстоятелството, че същото е пенсионер по законодателството на Германия, не освобождава дружеството от задължението му да внася горепосочените осигурителни вноски (арг. на чл. 16(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004). По отношение на задължителното обществено осигуряване, което трябва да се извършва по реда на цитираните разпоредби, е без значение по законодателството на коя държава-членка е отпусната пенсията му.
Въпросите относно правото на лицето да получи пенсия и по българското законодателство, както и на увеличение на отпусната вече пенсия в Германия въз основа на положения труд в България, са извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП).
Без оглед гореизложеното, обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт. Писмените становища ангажират администрацията на НАП (чл. 17, ал. 3 от ДОПК), поради което при бъдещи Ваши запитвания, касаещи права или задължения на „……” ЕООД, същите следва да бъдат отправени от името на дружеството и да съдържат неговите идентифициращи данни.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).
‘