ОТНОСНО: поставени въпроси по ЗДДФЛ и ЗДДС
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх.№ …. от 02.09.2011г. при Дирекция „ОУИ” -……………….., изразяваме следното становище:
Според описаната фактическа обстановка в качеството си на физическо лице притежавате имот в землището на с.Б……….., област С………. В писмото си пишете, че начинът на трайно ползване на земята е сменен от „изоставена нива” на „кравеферма” и всички разрешителни до момента са на името на физическото лице. Нямате сключен брак и имотът е Ваша собственост.
Имате намерение да продължите с проектиране и изграждане на същия обект, но в качеството си на едноличен търговец.
Поставяте следните въпроси:
1. В случай, че разрешението за строеж е на името на физическото лице, а не на ЕТ, има ли пречка съпътстващите разходи да бъдат признати като такива за дейността на ЕТ? Може ли да ползвате в този случай данъчен кредит и как следва да се оформят документално нещата?
2. За да бъдат признати съответните разходи и да се ползва данъчния кредит, необходимо ли е имотът да се включи в състава на ДМА на ЕТ, предвид факта, че сте единствен собственик на имота? Ако е така, на какъв етап от процеса на проектиране – получаване на строителното разрешение – започване на СМР е най-уместно имотът да влезе в състава на ДМА на ЕТ? Протоколът по чл.27 от ЗДДФЛ вписва ли се някъде и служи ли като основание за издаване на нотариален акт с данните на ЕТ?
С настоящия отговор изразяваме становище по компетентност относно данъчното третиране при ползване на лично имущество, регламентирано в данъчните закони, както следва:
При регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице. Еноличният търговец няма отделна собствена правосубектност. Поради тази причина, вещи – движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка / никой не може да договаря сам със себе си/.
По отношение прилагане разпоредби на ЗДДФЛ:
В тази връзка за данъчни цели в чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическо лице за дейността му като Едноличен търговец.
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
1. не са в режим на съсобственост, или
2. са част от съпружеска имуществена общност.
В тези случаи съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите /в случая кравефермата/ се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване / това е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта/. Като доказателство за обстоятелството, че определени вещи – движими и недвижими, са включени в имуществото на едноличния търговец, следва да бъде съставен протокол, в който се посочва вида на имуществото/ кравеферма/ и цената по ал. 2 /чл.27, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Следва да имате предвид разпоредбата на ал. 5 от чл. 27 на ЗДДФЛ, според която, ако впоследствие вещта /кравефермата/ по ал. 1, бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице – собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице – собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ. В този случай, облагаемият доход се определя като разлика между:
1. пазарната цена и данъчната стойност – за данъчните амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/;
2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.
Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗДДФЛ, при последваща продажба или замяна на веща от физическото лице – собственик, както и при последващо завеждане на имуществото в счетоводството на едноличния търговец пазарната цена по ал. 5 ще се приеме за цена на придобиване.
Във връзка с дефинирането на понятието “пазарна цена“, законът препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс / от § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ /. По смисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс “пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Завеждането на вещите /в случая кравефермата/ в счетоводството на предприятието Едноличен търговец създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им да се признават за данъчни цели.
Извършените разходи следва да бъдат документално обосновани. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
За активите, които представляват дълготраен материален актив по смисъла на СС 16 “Дълготрайни материални активи“ това е предпоставка да се начисляват счетоводни разходи за амортизации при спазване разпоредбите на СС № 4 “Отчитане на амортизациите“.
При определяне на данъчния финансов резултат от дейността могат да Ви бъдат признати данъчни амортизации за тези активи, ако се включат в данъчния амортизационен план по реда и условията на Глава десета от Закона за корпоративното u подоходно облагане /ЗКПО/ “Данъчни амортизируеми активи“.
Съгласно чл.55, ал.1, т.1 и ал.2от ЗКПО при определяне на годишните данъчни амортизации, годишната данъчна амортизационна норма за масивни сгради, включително инвестиционни имоти не може да превишава 4 на сто.
Както вече посочихме, едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, различен от физическото лице. Предвид на това данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ в случаите, когато физическо лице осъществява дейност като търговец е физическото лице и то е правният субект, носител на данъчно задължение.
В тази връзка, при определяне на облагаемия доход от дейносттав качеството Ви на едноличен търговец, следва да прилагате реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ – облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчна печалба.
По отношение прилагане разпоредбите на ЗДДС:
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1 от закона, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Законът /чл.69/ поставя изискването стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за да има право лицето да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления от митническите органи и от вносителя данък при внос на стоки;
3. изискуемия от него данък като платец.
Обръщаме внимание, че правото на приспадане на ДК се упражнява само от регистрирани по ЗДДС лица.
Следователно, за да се упражни право на приспадане на ДК, е необходимо да са изпълнени условията на чл. 69, 70 и 71 от ЗДДС, а именно – стоките или услугите, за които се ползва ДК, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, да не са налице ограниченията за правото на приспадане на ДК в чл. 70 и да са налице съответните документи, посочени в чл. 71 от закона.