Изх. №24-32-357
Дата:19. 02. 2008 г.
ОТНОСНО: Поставени въпроси с Ваши писма Изх. № 7108/11.12.2007г. и Изх. № 7199/14.12.2007г., свързани със задължение за осигуряване на физически лица, декларирали доходи от продажба на продукти от горско стопанство и продукти от рибно стопанство с данъчна декларация по ЗДДФЛ
От предоставената допълнително фактическа обстановка се уточнява, че лицето в годишна данъчна декларация е декларирало доходи по смисъла на чл, 29, т. 1 и 2 (в сила до 31.12.2007г.) и чл. 29, т.1, б. а от ЗДДФЛ (от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство) и няма регистрация в Регистър БУЛСТАТ.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Със Закона за данъците върху доходите е уредено облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец (чл. 1 от ЗДДФЛ).
Предвид спецификата на двете норми погрешна е хипотезата, че облагаеми доходи, получени от физически лица могат да бъдат основание за социално осигуряване.
В чл. 4, ал. З от КСО е регламентиран кръга осигурени лица, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. В чл. 5, ал. 2 от КСО законодателят дава определение за самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. По отношение на самоосигуряващите се лица, обхванати от разпоредбите на чл. 4, ал. З от КСО задължението произлиза от упражняване на трудова дейност в хипотезата на т. 2 или регистрация и дейност
в хипотезите на точки 1 и 4. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Съгласно тези разпоредби физически лица, които нямат регистрация по смисъла на Наредба №3 – т. е. не са регистрирани земеделски производители, респективно не са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност са извън обхвата на чл. 4, ал. З от КСО, независимо, че са декларирали облагаем доход от горско стопанство, водно стопанство и растениевъдство. Обстоятелството на деклариране на този вид доходи не е определящо за идентификация на лицата като самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Във връзка с поставените въпроси от особено значение е да бъде обърнато внимание, че в случаите, когато същите лица се осигуряват здравно на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравно осигуряване е необходимо да извършат годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване съгласно данните от данъчната декларация (Справка 2). По силата на чл. 13 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в този случай те няма да подават Декларация обр. 6.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’