Поставени въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-94-И-1986
Дата: 03.02.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДС, чл. 8;
ЗДДС, чл. 9, ал. 1.

ОТНОСНО: Поставени въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваше писмено запитване с вх. №М-94-И-1986/01.12.2020 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
През 2015 г. физическо лице (Лизингополучател) е сключило договор за финансов лизинг с лизингово дружество (Лизингодател) за срок от 5 години. Предмет на договора за лизинг е лек автомобил, чиято пазарна стойност е 70 000 лв. За ползването на лизинговата вещ, Лизингополучателят се е задължил да заплаща месечни лизингови вноски в размер на 1000 лв. (общо 60 000 лв.). В договора е уговорено, че след изплащане на всички вноски по лизинга, Лизингополучателят има правото да придобие собствеността върху лекия автомобил, ако заплати и остатъчната стойност на същия, в размер на 10 000 лв.
Преди изтичане на срока на договора, Лизингополучателят взема решение, че не желае да придобие собствеността върху лизинговата вещ, след изплащане на всички вноски по лизинга. В тази връзка Лизингополучателят сключва договор с трето физическо лице (Поемател), с който се задължава да му прехвърли (цедира) правото за придобиване на собствеността на лизинговия автомобил от Лизингодателя. За така придобитото право, Поемателят заплаща на Лизингополучателя сумата от 20 000 лв. Наред с това, Поемателят се задължава да заплати на Лизингодателя остатъчната стойност на автомобила, в размер на 10 000 лв. съгласно договора за лизинг. Лизингополучателят, Поемателят и Лизингодателят сключват тристранно споразумение, уреждащо описаните отношения.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Облагаема ли е съгласно ЗДДФЛ, сумата от 20 000 лв., получена от Лизингополучателя срещу прехвърленото в полза на Поемателя право за придобиване на собствеността върху вещта?
2. В случай че сумата представлява облагаем доход, по кой ред следва да бъде обложена като се има предвид, че Лизингодателят не е регистриран като едноличен търговец и не е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ)?
3. Следва ли Лизингополучателят да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за така получената сума?
4. Следва ли Лизингополучателят да начисли ДДС върху сумата от 20 000 лв., получена срещу прехвърленото в полза на Поемателя право за придобиване на собствеността върху вещта? За целите на въпроса уточнявам, че Лизингополучателят е регистриран по ЗДДС. Автомобилът не е бил използван за целите на независимата му икономическа дейност и за него, както и за консумативите му (ремонти, гориво и др.), не е било упражнявано право на приспадане на данъчен кредит.

Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

1. По въпросите, касаещи прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите от прехвърляне на права за придобиване на движимо имущество (автомобил), какъвто е конкретният случай, не са сред доходите, които са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ и съответно следва да се третират като облагаем доход за физическото лице, което е придобило такива доходи.
В случай че Лизингополучателят не е търговец по смисъла на ТЗ при определянето на облагаемия доход и на годишната данъчна основа не следва да се прилага Раздел II от глава пета на ЗДДФЛ (Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец). Неприложими в случая са и разпоредбите на Раздел V от глава пета на ЗДДФЛ (Доходи от прехвърляне на права или имущество), тъй като физическото лице не е собственик на автомобила.
Облагаемите доходи от източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, какъвто е и конкретният случай, попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Това означава, че облагаемият доход е равен на брутната сума, придобита през данъчната година от конкретния източник, която според описаното в запитването Ви е 20 000 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като в чл. 44а, ал. 1 от закона е предвидено паричните доходи по чл. 35 от закона да се облагат авансово с данък само когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. Тъй като в конкретния случай платецът е друго физическо лице авансов данък по чл. 44а от ЗДДФЛ не се дължи.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се декларират в годишната данъчна декларация за съответната година, доколкото не попадат в изключенията по чл. 52, ал. 1 от същия закон. Придобитите през годината доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ се декларират в Приложение № 6 към утвърдения образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

1. По въпроса, касаещ прилагането на ЗДДС:
На основание чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на услуга. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доколкото в конкретния случай предмет на сделката не е стока и прехвърляне на вещни права върху нея, а прехвърляне на субективно право с икономическа стойност, сделката попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8 от ЗДДС. Поемателят дължи на лизингополучателя възнаграждение за прехвърлянето на правото да придобие собствеността върху лекия автомобил, т.е. налице е възмездна доставка на услуга. За данъчното третиране на тази доставка на услуга е необходимо да се определи мястото на изпълнение на същата.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. На основание ал. 2 на чл. 21 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В случай че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, като същата не е сред изрично посочените като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС, то ще е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от същия закон. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът за доставката става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчната основа на доставката се определя по общия ред на ЗДДС.
Обстоятелството, че не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък за изплатените лизингови вноски и за получените стоки и услуги във връзка с експлоатацията на автомобила, не е относимо в случая, тъй като предмет на доставката е прехвърлянето на право за придобиване, а не прехвърлянето право на собственост или друго вещно право върху автомобила.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/