КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1;
НООСЛБГРЧ – 1, ал. 1 и 2
ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с осигуряването на адвокатите и застрахователните агенти
Поставен е следният въпрос:
В декларацията по чл. 1 ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) лицата коя дата следва да посочат за начало на трудовата им дейност и на тяхното осигуряване:
?адвокатите – датата на вписването им в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет по реда на Закона за адвокатурата или датата, от която започват реално да получават доходи в това качество;
?застрахователните агенти – датата на сключване на договора за застрахователно агентство или датата, от която започват реално да получават доходи в това качество;
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Задължението за осигуряване на тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
От цитираните разпоредби следва, че адвокатите и застрахователните агенти по чл. 164 от Кодекса за застраховането се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», и че за времето, през което упражняват трудова дейност в това им качество, те са задължени да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
И двете категории лица – адвокати и застрахователни агенти се считат за упражняващи свободна професия въз основа на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт. За адвокатите този нормативен акт е Законът за адвокатурата (ЗА). Според чл. 3, ал. 2 от ЗА, адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет (чл. 9, ал. 3 от ЗА). В 14-дневен срок след вписването адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет (чл. 9, ал. 4 от ЗА). Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка (чл. 9, ал. 5 от ЗА).
Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест (чл. 23, ал. 1 от ЗА). Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката (чл. 23, ал. 2 от ЗА). Адвокатът се отписва от адвокатската колегия в хипотезите по чл. 22, ал. 1 от ЗА:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката (чл. 22, ал. 2 от ЗА).
Дейността на застрахователните агенти е регламентирана в Кодекса за застраховането (КЗ). Застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка (чл. 164, ал. 1 от КЗ). Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор – “договор за застрахователно агентство“ (чл. 164, ал. 3 от КЗ). Упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия. Застрахователният агент – физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател (чл. 165, ал. 2 и 3 от КЗ). Застрахователят води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство, по образец, определен от заместник-председателя. Към списъка се прилагат съответните документи по чл. 158. Застрахователят подава заявление до комисията за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор на лицата, включени в списъка по ал. 1 (чл. 170, ал. 1 и 2 от КЗ). След вписването на застрахователния агент в регистъра застрахователят му издава удостоверение за легитимация по образец, определен от заместник-председателя (чл. 171 от КЗ).
За заличаването на застрахователния агент от регистъра се прилага чл. 163, ал. 1:
1. когато е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписването му в регистъра;
2. когато не е започнал да извършва дейност по застрахователно посредничество в срок една година от вписването му в регистъра;
3. когато е престанал да извършва дейността си за повече от 6 месеца;
4. когато е престанал да отговаря на условията за извършване на дейност като застрахователен брокер;
5. когато срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
6. когато е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му или други съществени нарушения на закона, установени с влязъл в сила акт;
7. при смърт на физическото лице – едноличен търговец;
8. по искане на застрахователния брокер.
Заместник-председателят заличава с разпореждане застрахователния агент от регистъра и при прекратяване на договора за застрахователно агентство. След заличаването от регистъра застрахователният брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество. Застрахователният брокер е длъжен да върне издаденото от комисията удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е уведомен за заличаването (чл. 172 от КЗ).
Предвид горепосочената правна уредба, вписването в регистрите по чл. 9, ал. 3 от Закона за адвокатурата и по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор означава, че вписаното лице има право да упражнява професията адвокат, съответно професията на застрахователен агент, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно доказателство за започване на трудова дейност от деня на вписването, както и че дейността продължава без прекъсване през целия период до отписването на лицето от регистъра (до временното преустановяване на дейността по чл. 23, ал. 2 от ЗА).
В тази връзка в чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧ е предвидена възможност за самоосигуряващите се лица, включително адвокатите и застрахователните агенти, временно да преустановяват трудовата си дейност в рамките на периода, през който те притежават това качество – чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП, след което при нейното възобновяване – чрез подаване на повторна декларация в ТД на НАП отново да се включват в осигуряване по съответния ред на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Следва да се има предвид, че приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 (чл. 99, ал. 5 от ДОПК). При обработване на данните от подадените декларации органите по приходите преценяват декларираните обстоятелства от самоосигуряващите се лица съобразно действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване и ги въвеждат в информационната система на НАП, доколкото не е налице противоречие с нормите, които регламентират конкретната дейност и/или със събраните доказателства. При констатиране на несъответствия или противоречиви данни по декларации, подадени от самоосигуряващи се лица, органите по приходите предприемат действия съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и утвърдените процедури.