Поставени въпроси във връзка с получен отказ за издаване на удостоверение съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11(1), чл. 11(3)(а), чл. 12(1) и чл. 13(1,2,3);
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 14(5), чл. 15(1), чл. 16(3), чл. 19(2( и чл. 21(1,2)
ДОПК – чл. 128 и чл. 129;
ЗДДФЛ – чл. 42, 65, 66 и 75, § 1, т. 26ж и т. 27 от ДР;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 2, ал. 4, чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 6а
ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с получен отказ за издаване на удостоверение съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ….. с вх. № ………../04.07.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество е сключило договор с австрийска фирма за предоставяне на персонал (шофьори) за работа на територията на Австрия. В изпълнение на договора сте назначили и командировали в Австрия трима работника, за които от датата на командироването начислявате заплати, осигурителни вноски и данък по българскотото законодателство, съответно подавате декларации образец № 1 и 6. Тъй като на командированите лица е отказано издаването на удостоверение А1 компетентните власти в Австрия изискват от дружеството да ги осигурява и да внася дължимия за тях данък в Австрия.
Задавате следните въпроси:
1.След като внесете осигурителните вноски и данък, дължими по австрийското законодателство, ще Ви бъдат ли възстановени преведените в България за същото време осигурителни вноски и данък?
2.Следва ли да заличите подадените декларации образец № 1 и 6 за периода февруари – юни 2014 г.?
3.Каква е процедурата и следва ли да се подава друг документ за възстановяване на осигурителните вноски и данък за горепосочените лица?
При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното становище:
?По прилагането на ЗДДФЛ:
В запитването е посочено, че дружеството има регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа въз основа на удостоверение, издадено от Министерство на труда и социалната политика.
Правоотношенията между предприятието, осигуряващо временна заетост и работниците се подчиняват на разпоредбите на Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“ от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно § 1, т. 17 и т. 18 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ “предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.“Предприятие ползвател“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа
Видно от цитираните правни норми е допустимо един работодател да сключи трудови договори с работници или служители, които няма да полагат труд за него, а ще извършват работа, възложена им от другиго, като се допуска особен начин на уреждане на правоотношенията относно мястото на полагане на труда, възлагането на работата и нейния характер. За тази услуга, която обикновено се нарича предоставяне на персонал, се заплаща определена цена на услугата. Обикновено цената включва размера на трудовите възнаграждения на предоставения персонал, дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя, допълнителни суми, ако са дължими такива към работниците или служителите, както и калкулирана печалба.
Въпреки, че работниците и служителите полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера, съгласно трудовитеимдоговори, сключени с последния. Двете предприятия – работодателят и лицето, за което лицата ще престират работна сила, оформят правоотношенията си с писмен договор. В запитването е посочено, че такъв договор е сключен с дружество, което е местно за Австрия. Отделните клаузи от договорите, свързани с полагането на труда (предоставяне на персонал), ще бъдат действителни, ако са изпълнени условията за валидност на трудовото правоотношение относно мястото на полагане на труда и характера на работата по него по смисъла на чл. 107у от КТ.
Съгласно § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията между работодател по смисъла на § 1, т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице са трудови правоотношения по смисъла на закона. Съгласно определението дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ “работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. В качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 27българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Разпоредбата на чл. 14 от Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, разпределя данъчната тежест между държавите като поставя условия относно броя на дните на пребиваване на работниците в чуждата държава и статута на лицето, което изплаща трудовото възнаграждение.
Ако престоят на работниците в Австрия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година и са налице другите условия по чл. 14 от СИДДО с Австрия – възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Австрия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Австрия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия. В този случай, данъкът е дължим в България и работодателят носи отговорност за дължимия данък по силата на чл. 18 от ДОПК, във връзка с чл. 42, 65 и 66 от ЗДДФЛ.
Трудовото възнаграждение на физическите лица, които полагат труда си вАвстрия, изплатено от български работодател, подлежи на облагане в посочената държава, ако престоят на работницитепревишава 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, съгласночл. 14 от СИДДО с Австрия. Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочената държава, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в Австрия.СИДДО между двете държави предвижда в чл. 23 прилагането на метода „освобождаване с прогресия”по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на Австрия. Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата – например, когато престоят им надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.
Спогодбата като международен договор се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство и ако за Австрия възникне право да облага трудовите доходи на лицата, за България ще възникне задължение по спогодбата да освободи от облагане тези доходи от самото начало на полагане на труда на чужда територия.
Доколкото в запитването не е посочено конкретно колко продължителен е престоят на работниците за полагане на труд извън България, не можем да се ангажираме с конкретен отговор, относно това следва ли удържания в страната данък да се преведе в Австрия и налице ли с’

Оценете статията

Вашият коментар