поставените въпроси

2_2020/29.07.2008г.
ЗДДФЛ, чл. 9, чл. 13,ал. 3,чл. 29, т. 1, б.”а”,
ЗДДСчл. 113, чл. 118
НаредбаН-18, чл. 4
Отправeно е писмено запитване доОтдел „Данъчно осигурителна практика”към Дирекция„Управление на изпълнението” гр…..
В запитванетое описана следната фактическа обстановка: Като земеделски производител отглеждате пшеница и слънчоглед, катоне сте посочили регистриран ли сте като земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999.Уточнили сте,че нямате регистрация по ЗДДС.
В тази връзкапоставяте следните въпроси:
1. Имате ли задължение да водите счетоводство?
2. Задължен ли сте да доказватес първични документи – фактуриползваните услуги по обработката наземеделскатаземя иот друга страна имате ли задължениеда издавате фактури при продажба напроизведената продукция. Подлежат ли на заверка от органите на НАПкочаните с фактури и трябва ли да се подпечатат с Ваш печат?
Предвид действащата нормативна уредба за 2008г. изразявам следното становище относно поставенитевъпроси:
В изпълнение на чл. 2 от Закона за счетоводството предприятията водят счетоводствотокато отразяват стопанските операции по хронологията на извършването им.
Предприятия съгласно чл. 1, ал. 2 от същия закон са: търговците по см. на Търговския закон /ТЗ/; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.
Съгласноразпоредбата на чл. 2, т.1 от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци.
Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не могат да бъдат определени като предприятия по см.на ЗСЧ и нямат задължението да изготвят и прилагат към годишната си декларация по чл. 50 отЗакона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ / годишен финансов отчет за тази дейност.
На основание чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999г.са освободени от облагане за доходите си от дейността свързана с производство на непреработена растителна и животинска продукция по см. на т. 21 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. За целите на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ вПриложение№8 къмгодишната си данъчна декларация по чл. 50 отс.з. лицата декларират брутният размер на доходите отнепреработената растителна и животинска продукция.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ, облагаемиядоход от селско стопанство на физическите лица, които не са търговци по см. на Търговския законсе формира като придобитият презданъчната година доход се намалява с 40 на сторазходи за дейността, без да е необходимода бъдат доказвани документално.Разпоредбатана чл. 29, т. 1, б. „а” е приложима за доходите от селско стопанство, които не са освободени от облаганепо реда на чл. 13, ал. 3 отзакона.
Предвид изложеното, за доходите от стопанска дейноствселското стопанство на физическите лица, които не са търговци в данъчният закон липсваизискване лицата да разполагат с първични документи за доказване на разходите си.
По отношение отчитането напридобитите доходи следва да имате предвид следното:
Като правило с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛе регламентирано, чеданъчно задължените лица по този закон лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Съгласно чл.113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.
Данъчно задължено лицепо см. на чл. 3 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независимаикономическа дейност, без значениеот целите и резултатите от нея.
Фактура може да не се издава,в случаите изброени в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, в това числоза доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, а също и за доставки осъществени от нерегистрирани поЗДДС физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването / чл. 113, ал. 6 от ЗДДС/.
Разпоредбата на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007г. задължава всякорегистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от негодоставки/продажбив търговски обект чрез издаване на фискална касова бележкаот фискално устройство, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да я съхранява до напускане на обекта.Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискалниустройства / обн. ДВ. бр. 106 от 2006г.изм. и доп. бр. 79 от 2007г.
В чл. 4 от същата наредбаса посочени лицата, които нямат задължениеда регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива вт. 2 на с.чл. сапосоченипродажбите насобствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни;
На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл. 9, ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвиденияв този законформуляр „Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.
Доходите на физическите лица, нетърговциот друга стопанска дейноств селското стопанство по чл. 29 от ЗДДФЛ попадатв обхвата на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 от с.з.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресирандо други предприятия или физическилица, съдържат най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно осигурителния процесуален кодексна издателя и получателя;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5.име, фамилия и подпис на съставителя;
Видно от гореизложеното,разпоредбите на чл. 7, ал. 1 отЗакона за счетоводството, регламентиращи изискванията към първичните счетоводни документине съдържат реквизит -печат на лицето издало първичния документ.
Не съществува изискване в действащата нормативна уредба кочаните с фактури да бъдат заверявани от органите на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар