2_2025/22.07.2008г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
ППЗДДС, чл.84
Дружеството, което управлявате е придобило по силата на договор за финансов лизинг товарен автомобил от друго търговско дружество, местно лице за Швеция /страна членка на ЕС/, което притежава валиден VAT – номер.
При придобиване на транспортното средство, като получател по ВОП сте начислили ДДС върху цялата главница по лизинговия договор и сте се разчели с бюджета за дължимия данък.
Поради финансови затруднения на предприятието, погасяването на дължиматамесечна вноска сте извършвали с просрочие. Съгласно клауза от договора с шведската фирма, последната Ви начислява неустойки, документирани синвойс, в който няма начислен ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да начислите ДДС върху неустойката, кое е основанието и по какъв начин се документира това.
2. Ако следва да се издава Протокол съгл.чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС следва ли той да се включва в дневника за покупките.
3. Относима ли е към изложения казус хипотезата на чл.21, ал.3, т.2, б.”Д” от ЗДДС.
Предвид описаната фактическа обстановка и изхождайки от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДСданъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. Нов момент в ЗДДС, считано от 01.01.2007г, е уточнението в изречение второ на ал.2, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Същите,когато иматобезщетителен характер, съгласно ЗДДС, не са елемент от данъчната основа.
Ако неустойките имат санкционен характер,съгласно ЗЗД, т.е. уговорени са като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), то техния размер следва да бъде включен в данъчната основа на доставката, в конкретния случай в стойността на вътреобщностното придобиване /ВОП/, което сте осъществили, тъй като няма да попаднат в обхвата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗДДС. Съгласно чл.84 от закона данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извърши придобиването.
Това разделение на неустойките, според тяхната правна същност, а оттам и задължението за облагане с ДДС, налага да бъде извършена преценка на характера на неустойкитесъгласно клаузите в конкретния договор.
На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Заплащането на обезщетение под формата на неустойка не е доставка по см. на ЗДДС, а паричен поток. За документиране движението на парични средства между контрагентите е достатъчно издаването на документ, удостоверяващ плащането им.
В случай, че заплатената неустойка има санкционен характер и подлежи на облагане, начисляването на данъка следва да се извърши с издаване на Протокол по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС. Изхождайки от обстоятелството, че неустойката със санкционен характер представлява част от стойността на реализираното вътреобщностно придобиване, то спрямо нея са приложими разпоредбите в ЗДДС, регламентиращи ВОП, включително:
-чл.86- регламентиращ задължението за начисляване на данъка;
-чл.71- регламентиращ условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
‘