Поставенивъпросипоприлаганетонаданъчнотои осигурителното законодателство.

Изх. № 24-31-256
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно:
Поставенивъпросипоприлаганетонаданъчнотои осигурителното законодателство.
Уважаема госпожо ………………………,
Във връзка с Ваше писмено запитване до ТД на НАП – гр. ………….., препратено по компетентност от дирекция „ОУИ“ – гр. Варна и заведено с вх. № 24-31-256/…………..07г. по описа нана Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
1. По отношение на задължителното обществено осигуряване:
От 1 януари 2007г.- датата на пълноправното членство на Република България в ЕС, за всички български граждани и институции са приложими Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност за наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент (ЕИО) 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71.
Основното правило, залегнало в регламентите е, лицата, които попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕИО) 1408/71 настоящият регламент, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕИО) 1408/71 две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица. От приложенията към направеното запитване е видно, че Компетентната институция в България- Националния осигурителен институт е дала съгласие г-жа ……………….. да остане подчинена на социалноосигурителното законодателство на Федерална Република Германия за периода 01.01.2007г. – 31.08.2008г. В този случай на основание чл. 11 от Регламент (ЕИО) 574/72 институцията, определена от компетентния орган на
държавата-членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издава удостоверение, в което се посочва, че до определена дата наетото лице остава подчинено на това законодателство.
Постигнатото съгласие между компетентните органи не води до автоматичното прилагане на осигурителното законодателство на определена държава-членка. Във всички случаи е необходимо да се представи пред компетентната институция в държавата-членка, в която лицето упражнява дейността си, формуляр Е 101 „Удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство“. То представлява правното основание за прилагане на законодателството на определена държава-членка. До издаването му, спрямо лицата, попадащи в приложното поле на регламентите са приложими колизионните разпоредби на Дял 2 от Регламент (ЕИО) 1408/71.
Предвид гореизложеното, ако г-жа ………….. или нейният работодател не са се снабдили с формуляр Е 101, в които да е посочено, че спрямо наетото лице е приложимо немското осигурително законодателство, то на основание чл. 14 (2) (а) от Регламент (ЕИО) 1408/71 ще се прилага българското законодателство.
Административната комисия за социална сигурност на работниците-мигранти с Решение 181 е предвидила възможност Формуляр Е 101 да се издава със задна дата.
При настоящата хипотеза, ако заинтересованите лица се сдобият с такова удостоверение и в него е посочен период, чиято начална дата е преди датата на издаване на формуляра, то внесените задължителни осигурителни вноски за този период ще се явят недължимо внесени и ще подлежат на прихващане/възстановяване по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Подадените за този период декларации по Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с които са декларирани данни за лицето следва да бъдат коригирани.
2. По отношение на данъчното облагане:
Според фактите, изложени в запитването сте сключили трудов договор с г-жа …………… на 30.08.2006 г. със срок от 1 година, който евентуално предстои да бъде подновен. Следователно, в конкретния случай става въпрос за трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, са от източник в Република България. Предвид на това и на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, независимо дали г-жа ………… се дефинира като местно или като чуждестранно лице по смисъла на чл. 4 и 5 от същия закон, тя е носител на задължението за данъка за доходите от конкретното трудово правоотношение. В случая, облагането по реда на ЗДДФЛ не противоречи на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Германия и България, доколкото разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2 предвиждат облагане в държавата в която се полага труда, когато възнаграждението се плаща от работодател – местно лице на България.
Доходите от трудови правоотношения се облагат по реда на глава пета, Раздел I от ЗДДФЛ, т.е. с данък върху общата годишна данъчна основа, а не с окончателен данък по реда на глава шеста от закона (чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ). Авансовото удържане на данъка за доходите от трудови правоотношения се извършва по реда на чл.42 от закона, т.е. от работодателя – „……………“.
Както вече беше уточнено, доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) от трудови правоотношения не се облагат с окончателен данък по реда
на глава шеста от ЗДДФЛ, съответно за тях не следва да се подава данъчна декларация по чл. 55 от същия закон.
Уведомявам Ви също, че въпросите, свързани с ползването на право на медицинска помощ на територията на Република България и необходимите документи за това, са от компетентността на Националната здравноосигурителна каса.
/
/МАР
2
/
1

Оценете статията

Вашият коментар