Изх. № 24-31-240 Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 от ДОПК и определяне на кръга от лицата, спрямо които може да бъде наложена принудителната административна мярка по реда на чл.75, т.5 от Закона за българските документи за самоличност „забрана за напускане на страната и отказ за издаване или отнемане на паспорти и заместващи ги документи за преминаване на държавната граница“
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
В отговор на запитване на Дирекция „…, постъпило с писмо с вх.№ от 05.07.2007г. по описа на ЦУ на НАП, в което се уведомява за върнати преписки от Областна дирекция „Полиция“ – гр….и отказ за налагане на принудителната административна мярка по реда на чл.75, т.5 от ЗБДС, с аргумент, че лицата, спрямо които се иска налагане на мярката не отговарят на изискванията на чл.182 от ДОПК, тъй като не са членове на контролни или управителни органи на дружеството, изразявам следното становище:
С разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2, б.“а“ от ДОПК е регламентирана една допълнителна гаранция за събирането на публичните задължения, надвишаващи сумата от 5 000 лв. и за които не е представено обезпечение от страна на длъжника, изразяваща се във възможността публичният изпълнител да поиска от органите на МВР да наложат на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи принудителната административна мярка по чл.75, т.5 от ЗБДС.
Кръгът на лицата, спрямо които може да се приложи разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2, б.“а“ от ДОПК е изчерпателно изброен. Тази мярка може да бъде наложена само на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи. С оглед на това, при препращане на преписките по Исканията за налагане тази мярка, публичните изпълнители следва да извършват проверка ( преценка) кои лица имат качеството на членове на контролни или управителни органи на длъжника. Извършването на тази преценка следва да се обосновава на удостоверение за актуално състояние от съответния търговски регистър или чрез извършване на проверка в регистър ,Делфи“.
С оглед различните правно-организационни форми за извършване на търговска дейност, предвиждащи различни системи от органи на управление и контрол, следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от ТЗ органи на дружеството с ограничена отговорност (ООД) са общото събрание и управител (управители). Общото събрание на ООД включва в състава си всички съдружници и предвид законовата рамка на неговата компетентност, определена в чл.137 от ТЗ да взема решение за всички въпроси, свързани с дейността на дружеството, се налага извода, че същото представлява орган на управление на дружеството.
В случаите, когато длъжникът е събирателно дружество (СД), мярката по чл.75, т.5 от ЗДДС може да се наложи на всеки един от съдружниците. Този аргумент се извежда от разпоредбата на чл.84 от ТЗ, съгласно която всеки съдружник има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице. При командитното дружество (КД), в случаите на чл.182, ал.2, т.2, б.“а“ от ДОПК принудителната административна мярка може да се наложи на неограничено отговорните съдружници (аргумент от разпоредбата начл.105 от ТЗ).
Контролен орган на командитното дружество с акции (КДА) е общото събрание, в състава на което участват акционерите – ограничено отговорните съдружници. Съветът на директорите при КДА е управителния орган. В неговия състав влизат неограничено отговорните съдружници.
При акционерното дружество (АД), по силата на чл.219 от ТЗ управителните му органи са общото събрание на акционерите, в което се включват всички членове на АД и съвет на директорите (при едностепенната система на управление) или управителен съвет (при двустепенната система на управление). Контролен орган е надзорния съвет при двустепенна система на управление на АД.
При едноличното акционерно дружество (ЕООД) компетенциите на управителен орган има едноличният собственик на капитала.
//
‘