2396/16.08.2011 г.
ЗСч
чл.4
ЗКПО чл.10
Относно: повторно издаване на първичен счетоводен документ
В запитването е поставен въпроса относно възможността за повторно издаване на първичен счетоводен документ за извършена услуга за периода м. 01-05.2010 г., тъй като услугата не е платена от получателя поради неполучаването на издадените от ЗЛ фактури. Съгласно чл. 33, т.4 от Устройствения правилник наДирекция „Данъчна политика” изготвя становища по въпросите за практическото прилагане на счетоводното законодателство.
В отговор на запитването, относно повторното издаване на първичен счетоводен документ, следва да се отбележи, че от така изложената фактическа обстановка не става ясно по какъв начин са изпращани фактурите към клиента, респективно не е изяснен въпроса за наличието на доказателства за извършената/получената услуга по доставка на Интернет, както и изпълнението на условията за признаване на прихода съобразно счетоводното законодателство. Изложеното в запитването не позволява да се отговори конкретно на въпроса налице ли е основание за признаването на приход от услугата. С оглед на това е изразено следното принципно становище при допускането, че предприятието прилага като избрана счетоводна база Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия:
Нормата на чл.4 на Закона за счетоводството /ЗСч/ въвежда задължение за спазване на основните счетоводни принципи. В този смисъл предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Едновременно с това и в контекста на принципа на текущо начисляване, както и съобразно изискванията на т.7.1 и 7.2 от Счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи” признаването на прихода от извършена услуга се осъществява в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. Независимо дали са били налице условията за признаване на прихода от предоставянето на услугата към тази предходна дата, то документирането на транзакцията е следвало да се извърши именно към момента на предоставяне/получаване на услугата.
Следва да се отбележи, че в запитването не е посочено дали предоставянето/получаването на услугата е оспорено. Доколкото същото не е оспорено, то липсва основание за анулиране на първичния счетоводен документ. Поради това се счита, че не е допустимо повторното издаване на документ през текущия период, след като счетоводната операция вече е била отразена и документирана през периода, към който е релевантна. При условие, че първоначално издадените първични счетоводни документи са били изгубени/унищожени, то предприятието не следва да издава повторно нов обобщаващ документ, тъй като това би довело до дублирано документиране и отчитане на приход от една и съща стопанска операция. В този случай предприятието следва да издаде дубликат на документа, който е заверен за вярност с оригинала. С оглед на това и в случаите, когато не са налице основания за прилагане на СС 8 „Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика”, анулирането на издаден първичен документ и издаването му с нова дата не е допустимо.
В подкрепа на гореизложеното и по отношение на документирането на стопанската операция за данъчни цели, следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ признаването на счетоводен разход за данъчни цели се извършва при документално обосноваване чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, който отразява вярно стопанската операция. От друга страна обаче, ЗКПО не съдържа специфични разпоредби по отношение на датата, на която първичният документ следва да бъде издаден. Следователно, приложими са общите счетоводни принципи и нормите на счетоводното законодателство по отношение на съставянето на първичен счетоводен документ.
‘