Изх. № 26-T-51
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
По повод Ваше запитване вх. № 26-Т-51/21.04.2007г. на ЦУ на НАП в НАП изразявам следното становище:
Видно от писмото Ви, Вие сте чуждестранно лице регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за ДДС цели в България чрез акредитиран представител и нямате място на стопанска дейност в страната.
Съгласно чл.121 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/ регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч./, Закона за данък върху добавената стойност и ППЗДДС.
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват, че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на Закона за счетоводството. Съгласно чл.З, ал.1 от ЗСч. първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Съгласно ал.2 те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
Следователно, независимо, че Вие не сте предприятие по смисъла на Закона за счетоводството /чл.1, ал.2 от същия закон/, Вие сте задължен да спазвате правилата за водене на документация и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч. и ППЗДДС, включително и изискването за съставяне на фактури на български език, посочено в чл. З от ЗСч., освен в случаите на чл.З, ал.2 от ЗСч.
В същия смисъл е и чл.7, ал.4 от ЗСч., който допуска да е налице документална обоснованост и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
//
‘