Изх. № 26-P-33
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
По повод Ваше писмено запитване до ЦУ на НАП, заведено с вх. № 26-Р-ЗЗ от 23.08.2007 г., Ви уведомявам следното:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 14 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемият доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и помощите по част първа от КСО. В част първа на КСО се уреждат обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт. В тази връзка, на основание чл. 40, ал. 4 (Раздел I, глава четвърта на част първа) от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ, сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, която осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия ден на временната неработоспособност, не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Допълнителен аргумент в тази посока е и нормата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, според която не са облагаеми доходите от задължително осигуряване в България и чужбина. Следователно, независимо дали сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО представлява обезщетение, възнаграждение или друг вид доход, тя е необлагаема, тъй като получаването й е следствие от задължително осигуряване в България на съответното физическо лице. Фактът, че сумата е за сметка на работодателя, не променя правното основание за изплащането й, а именно – част първа от КСО.
//
‘