Изх. № 23-22-1336
15.09. 2015 г.
чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС
чл. 45 от ППЗДДС
чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Н..“ ООД е регистрирана по ЗДДС и за целите на ДДС във Франция. Дружеството внася зелен чай от Китай, който се разтоварва на митница Варна като вносът се осъществява съгласно режим 42 в колона 37 на митническата декларация. Внесената стока е предназначена за продажба във Франция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се отрази митническата декларация в отчетните регистри по ЗДДС и СД по ЗДДС?
2.Какви документи са необходими, за да се докаже освобождаването от облагане с ДДС?
3.Следва ли да се издаде фактура от „Н..“ ООД за транспортираните стоки до Франция към ИН за целите на ДДС във Франция? Представлява ли тази доставка ВОД и ИН за целите на ДДС, издаден във Франция ли следва да се посочи в издадената фактура?
4.Какви са необходимите документи, които да доказват извършването на ВОД към Франция, с които „Н..“ ООД се освобождава от задължение за плащане на ДДС на територията на страната?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато същият е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
В този случай митническата декларация следва да се отрази в колона 9 от дневника за покупките „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“ и съответно да намери отражение в клетка 30 от СД по ЗДДС „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
По втори, трети и четвърти въпрос
От изложеното в отговора по първи въпрос е видно, че за освобождаване от данък на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е необходимо да се докаже, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
След уточняване на фактическата обстановка с лицето се установи, че стоките ще се транспортират от България до Франция за целите на икономическата дейност на дружеството, съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Текстът на същата разпоредба гласи, че е възмездна вътреобщностна доставка на стоки изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
От изложеното е видно, че за доказване на ВОД е необходимо да се представи протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС с посочен ИН по ДДС на дружеството във Франция и доставката следва да се отрази като ВОД в отчетните регистри.
Следва да се има предвид, че в на основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС в случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘