Изх. № 23-22-1714
04.10. 2013 г.
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от ЗСч
§ 1, т. 33 от ДР на ЗКПО
в чл. 26, т.7 и чл. 31 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има намерение да предоставя на свои клиенти ваучери за подаръцина стойност от 10 до 100 лв., като същите ще се отпечатва и доставятот трето лице лицензирано като оператор.
Тъй като в запитването няма конкретна фактическа обстановка в телефонен разговор допълнително е уточнено, че основната дейност на дружеството е производство и търговия на хранителни добавки. Желанието на дружеството е да стимулира свои клиенти, като им предостави закупени ваучери за подарък на стоки и услуги различни от обичайната за извършваната от лицето дейност (например продукти на Техномаркет).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се третират тези разходи за целите на ЗДДС и ЗКПО, и как следва да се документират?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По ЗДДС:
С оглед описаното, може да бъде направен извод, че закупените от дружеството ваучери представляват платежно средство, което ще може да се използва за закупуване на стоки в търговски обекти на други дружества. За този вид ваучери е заплатена определена сума, на чиято равностойност, обозначена на ваучера, друго лице – приносител на ваучера, ще има право да закупи стоки от търговски обекти различни от тези на дружеството, т. е тези ваучери притежават белезите на платежно средство, използвано от приносител.
В тази връзка дружеството не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС на стоките, които ще бъдат закупени от приносителя на ваучера.
Предвид изложеното при предоставянето от страна на оператора на ваучери срещу заплащането на сума, равна на посочената върху ваучера стойност не следва да се начислява ДДС. В тези случаи ДДС се начислява при последващата продажба на стоките или услугите, заплащани с тези ваучери от техния приносител.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение заиздаване на фактурасамо по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане. По тази причина липсва нормативно основание за издаване на фактура към дружествотоот оператора за номиналната стойност на ваучерите.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тези случаи наполучени суми, които не могат да се отнесат към конкретна доставка същите, следва да бъдат документирани от получателя на сумите с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 отЗСч.
Следва да се има предвид, че услугата по издаване иразпространение на ваучерите само по себе си е доставка на облагаема услуга, коятое независима от закупените стоки и/или услуги от приносителя на ваучера. С оглед на това, ако от страна на оператора се извършва услуга по това разпространение и издаване, т. е извън номиналната стойност на ваучера, дружеството заплаща определена сума на оператора, то същия следва да издаде фактура по реда и условията на ЗДДС.
По ЗКПО:
По смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършваната от лицето дейност.
В конкретният случай разхода по закупуване на ваучери не може да се определи, като разход за реклама тъй като същия не е пряко свързан със стопанската дейност на дружеството и не е свързан с популяризиране на стоки и услуги , които то предлага.
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т.7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично.
В конкретния случай, подаряването на ваучер, като стимул на клиентите,представлява разход за безвъзмездно предоставяне (дарение), който е извън хипотезата на чл. 31 от ЗКПО.
Отчетеният счетоводен разход се третира като данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО, същия не е признат за данъчни цели и с размера на разхода, следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и липса на приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘