ППЗДДС, чл.54, aл. 1,ППЗДДС, чл.54, aл. 2,ЗДДС, чл.3, aл. 1, т. 2,ЗДДС, чл.21, aл. 1,ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.27, aл. 3, т. 1,ДОПК, т. 3, буква г, параграф 1

Изх. № 20-00-148/27.06.2013 г.
Чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 21, ал. 1 и 2, чл. 27, ал. 3, т. 1, от ЗДДС
чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС
§ 1, т. 3, б. „г” от ДР на ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-148 от 23.05.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXXXX” ЕАД, „YYYYY” ЕАД, „ZZZZZ” АД преминават от двустепенна система на управление към едностепенна такава. Съветът на директорите на всяко от дружествата ще се състои от трима членове – председател, заместник председател и изпълнителен директор. Всички те ще бъдат юридически лица, като ще определят свои представители. „AAAAA” ЕАД ще бъде изпълнителен директор във всяко от дружествата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Управлението на търговско дружество от юридическо лице представлява ли облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 9 от ЗДДС?
2.Какви доказателства са необходими за установяването на реалното извършване на доставката и необходимо ли е съставянето на приемо-предавателни протоколи и други документи към тях?
3.Необходимо ли е възнаграждението на членовете на съвета на директорите да се съобразява с пазарната стойност на осъществяваната услуга?
4.Необходимо ли е в предмета на дейност на „AAAAA” ЕАД да бъдат изрично отразени дейностите по анализ, планиране, развитие, организация и контрол на дейностите, намиращи се във всички дружества от структурата на AAAAA?
По така установената фактическата обстановка, зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗДДС изключва от обхвата на понятието „независима икономическа дейност” дейността по управление и контрол на юридически лица, когато тя се осъществява от физическо лице. В закона не фигурира аналогична разпоредба, касаеща случаите, в които тази дейност се осъществява от юридическо лице, поради което в тези случаи дейността следва да се третира като независима икономическа дейност. Следователно в тези случаи „AAAAA” ЕАД ще бъде данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, а когато то извършва услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, доставката на тези услуги ще бъде облагаема. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно ал. 2 на същия текст при доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
По втори въпрос
В хода на евентуално възложено ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органът по приходите може да изисква, събира, проверява и преценява всички, допустими от закона доказателства, чрез съответните доказателствени средства, в зависимост от спецификата на осъществената конкретна услуга. Поради това органът по приходите може да изиска договори, протоколи, решения на съвета на директорите, доказателства за привеждане в изпълнение на взетите решения, както и други доказателства, каквито прецени за необходими за установяването на реалността на съответната доставка.
По трети въпрос
В случая доставчикът и получателят на услугата ще бъдат свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „г” от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК), поради което следва да бъде обсъдено приложението на особените правила за определяне на данъчната основа, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС по отношение на размера на възнаграждението. Съгласно тази разпоредба данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81
Тъй като в случая доставчикът и получателят са лица, за чиято основна дейност имат право на данъчен кредит, ограниченията на чл. 27, ал. 3 са неприложими.
По четвърти въпрос
За целите на облагането с ДДС отразяването на дейностите по управление и контрол в предмета на дейност на дружеството е ирелевантно.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар