Изх. № 20-00-141
08.04.2015 г.
ЗДДС чл. 48
В дирекция …… е постъпило писмено запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
По силата на сключен договор с „Н“ ООД, последното предоставя на дружеството лотарийни билети с цел продажба на клиенти в търговски обекти.
„Н“ ООДиздава приемо-предавателен протокол с номиналната стойност на предоставените на дружеството билети, а последното заплаща номиналната им стойност независимо дали ще ги продаде или не.
Продажбата на лотарийните билети се извършва чрез маркиране на ПОС-устройство на номиналната стойност на всеки билет в търговските обекти на дружеството. Номиналната стойност на лотарийните билети не включва данък върху добавената стойност и съответно при продажбата им на клиента не се начислява такъв от страна на дружеството.
За приемането и разпространението на лотарийните билети дружеството получава търговска отстъпка от организатора – определен процент върху номиналната стойност на получените билети. Дружеството издава фактура на организатора, като начислява данък върху добавената стойност и отразява фактурата за комисионното възнаграждение в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Освободена или облагаема доставка по смисъла на ЗДДС е извършената от „дружеството продажба на лотарийни билети?
2. Следвали оборотът от тези доставки да се посочва в дневника за продажбите и в коя колона?
3. Ако доставките се третират като освободени по смисъла на ЗДДС и се посочват като такива в дневника за продажбите, то следва ли дружеството да извършва годишна корекция по чл.73 от ЗДДС, при условие, че извършва само облагаеми доставки?
4. Следва ли покупката на лотарийни билети от „Нс“ ООД да се включва в дневника за покупки, след като за тази доставка не се издава данъчен документ, а само приемо-предавателн протокол?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпроси
Сумата, която заплащат клиентите в обектите на дружеството, няма характер на плащане по доставка, тъй като хазартната игра не се извършва от името на последното. Тази сума е дължима за доставка, по която доставчик е организаторът на хазартната игра, а в случая това е „Н“ ЕООД.
Ето защо, от страна на дружеството не следва да бъдат отчитани в Дневника за продажбите, постъпилите суми от продажба на лотарийни билети.
В случаядружеството извършва посредническа услуга на„Н“ ЕООД, която не попада в обхвата на освобождаването по чл. 48 от ЗДДС. Следователно, тази доставка е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС и за дистрибутора възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, както и право на приспадане на данъчен кредит при наличие на условията по ЗДДС. За извършената посредническа услуга, се издава данъчен документ по реда и в сроковете на чл.113 от ЗДДС, като издаденият документ следва да намери отражение в дневника за продажби и справка-декларацията на дистрибутора.
В този смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 13.07.2006г. по дело С-89/ 05 United Utilities. От изложеното в посоченото решение е видно, че услугата по приемане на залагания от името на техния организатор (в случая в решението чрез телефонен център) не се определя като сделка за залагания и следователно не може да се ползва от освобождаване от данък върху добавената стойност.
По трети въпрос
Предвид изложеното по първи въпрос, че продажбата на лотарийни билети не представлява извършена от дружеството доставка и тъй като не е част от неговия оборот, то този оборот не влияе при определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС.
По четвърти въпрос
По силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал. 1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Тъй като приемо-предавателния протокол не е данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, дружеството няма задължение отразява същия в дневника за покупки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘