Изх. № 53-00-185
20-00-154
20-00-188/17.05.2011 г.
ЗДДС, чл.12, ал.1
чл.9, ал.2, т.3
чл.86, ал.3
чл.17, ал.4
ППЗДДС, 79, ал.2, т.4
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
През м. 11.2010 г. … ООД е подписало договор за реклама с юридическото лице …. Предмет на този договор е изработка, доставка и монтаж на рекламни щендери, пана, табели, лога и банер на марката Samsung. Тези изделия се поръчват от ……, заплащат се от бюджет за реклама, остават тяхна собственост и се дават безплатно на големи търговски вериги, които продават продукти с марката ….
Възложителят … …, позовавайки се на европейското законодателство поддържа тезата, че сделката е освободена от ДДС, тъй като всички изделия, предмет на договора са предназначени единствено и само за рекламни цели.
Изделията остават на територията на Република България, но не се предлагат за продажба. Съобразно рекламната стратегия на дружеството те могат да се преместват от магазини на една търговска веригав магазини на друга търговска верига.
Подобен казус имате и с юридическото лице …, със седалище в Унгария, с което сте сключили договор през м. 09.2010 г. През месеците 11. и 12.2010 г… е издало фактури с начислен ДДС-20 %.
След много спорове фактурите от месец 10.2010 г. са били платени, но за следващата фактура има отказ да бъде направено плащане, тъй като изделията се ползват за реклама и сделката е освободена от ДДС.
В момента … ООД е в преговори за нови поръчки за настоящата година, но е поставено условието във фактурите да не се включва ДДС.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
По смисълана чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За целите на данъчното третиране по ЗДДС на извършваната от доставка е необходимо да бъде определено дали същата има за предмет доставка на стока или доставка на услуга.
Съгласно чл.9, ал.2, т.3 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя. В тази връзка, ако за изработката на поръчаните изделия (вещи) материалите се предоставят от възложителя, то безспорно е налице доставка на услуга, като предвид това, че получател на услугата е данъчно задължено лице за определяне на мястото на изпълнение на доставката е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Тъй като получателят е установен извън страната и няма данни същият да разполага с постоянен обект на територията на страната и услугата да е предназначена за този постоянен обект следва, че доставката е с място на изпълнение извън страната. За документирането на доставката следва да бъде издадена фактура, като на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не следва да се начислява данък.
На основание чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС във фактурата следва да бъде посочена съответната разпоредба от закона, която определя, че мястото на изпълнение на доставкта е извън територията на страната. В случая като основание за неначисляване на данъка следва да бъде посочен чл.21, ал.2 от ЗДДС. Ако лицето получател на услугата е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка следва да се има предвид, чедоставката подлежи на деклариране и във VIES декларацията.
По аргумент на противното на чл.9, ал.2, т.3 от ЗДДС, в случаите на изработка на изделия (вещи) с материали на изпълнителя е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока без значение е обстоятелството дали тази стока ще се използва от възложителя с рекламна или друга цел. За определяне мястото на изпълнение на доставка на стока са приложими правилата на чл.17 от ЗДДС. Предвид това, че изработените от изпълнителя изделия подлежат и на монтаж от същия, то е налице хипотезата на чл.17, ал.4 от ЗДДС- място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Без значение в случая е обстоятелството дали инсталирането/монтирането се извършва от самото лице-доставчик на стоките или тази дейност е възложена на друго лице-подизпълнител.
В резултат на гореизложеното, тъй като стоките се монтират на територията страната, то и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и доставката подлежи на облагане с данък вдърху добавената стойност в размер на 20 на сто.
‘