Изх. № 53-02-248
06.08.2012 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 80, ал. 6 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството в качеството напродавач е сключило договор със “СК“ АД за доставка на 741 броярелси от виза 49 Е1, като е получило авансово цялата стойност по доставката.
С отделен договор „Тр“ ООД възлагана на „А” АД Испания да произведе и достави в България ж.п. релси от вида 49 Е 1. Поради неизпълнение на доставката от страна на испанското дружество е подписано споразумение, че договора се прекратява исъщото се задължава да обезщети „Тр“ ООД с 139 трелси от друг вид.
За обезщетението е издадена фактура, която „Тр“ ООД е отчело като ВОП в дневниците за покупки и продажби в периода на доставката.
Продавачът “Тр“ ООДот своя странавъзстановява на “СК“ АД авансово получената сума и доставя същите 139 тона релси, като обезщетение за неизпълнение на договора за доставка.
Дружеството издава фактура с описание “безплатна доставка“ и начислява ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С какъв документ следва да се отрази доставката на стока, обект на обезщетение и следва ли да се начислява ДДС?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за контрагента за начисления данък върху обезщетението ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
Неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика инямат обезщетителен характер.
Неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването обстоятелства е видно, че се касае за неустойка, дължима от доставчика, имаща за цел да обезщети възложителя за вредите от неизпълнението на договора, т.е. касае се за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойкатане следва да се начислява ДДС.
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството/ЗСч/ задължителни реквизити, който удостоверява получаването й.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
На основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС зa погрешно съставени документи се смятат издадени фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са oтразени в отчетни регистри (на доставчика или на получателя), за анулирането се съставя протоколпо чл. 116, ал. 4 от ЗДДС за всяка от cтраните.
В конкретния случай, доколкото доставената стоката има характер на обезщетение, то доставчикът следва да анулира фактурата като погрешно съставен документ и да документира същата съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
По издадената фактура с погрешно начислен данък за получателя не възниква право на приспаданена данъчен кредит.
Съгласно чл. 80, ал. 6 от ППЗДДС за погрешно съставени се смятат издадени протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не следвало да бъде начислен.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от ППЗДДС регламентира, че погрешно съставения протокол следва да се анулира ида се издаде нов.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
‘