практика на органите по приходите на община …… при прекратяване на данъчното облагане на автомобили след отказ от право на собственост

Изх. № 26-Т-94
Дата: 26.10.2018 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4

ОТНОСНО: практика на органите по приходите на община …… при прекратяване на данъчното облагане на автомобили след отказ от право на собственост

В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. № ……2018 г. относно прекратяване на данъчното облагане на автомобили при отказ от право на собственост върху тях, въпрос, отнасящ се до прилагане на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основание чл. 99 от Закона за собствеността /ЗС/ …. ЕАД се е отказало с нотариално заверени декларации от правото на собственост върху притежавани от дружеството моторни превозни средства, регистрирани за движение в отдели „Пътна полиция“ при различни ОД на МВР. В запитването се твърди, че посочените МПС са лизингови обекти, за които вноските по договорите за лизинг са изцяло изплатени през 2005 – 2007 г., но прехвърлянето на собствеността върху тях съгласно договорните клаузи не може да бъде осъществено поради твърдяна невъзможност за контакт с клиентите. Тези МПС не са във владение на лизингодателя и същият не разполага с регистрационните табели, което обстоятелство се явява пречка за прекратяване на регистрацията на пътните превозни средства съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и нормите на чл. 18 и чл. 18а от Наредба № І-45/ 2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № І-45/.
Изложените в запитването твърдения се подкрепят от постановените откази на съответните началници на сектори „Пътна полиция“ при ОД на МВР, според които прекратяване на регистрацията за движение може да се извърши единствено на основанията и по реда, предвидени в чл. 18 от Наредба І-45, т.е. към искането на собственика следва да бъдат приложени документи за собственост и регистрационните табели. Лизингодателят прави оплакване, че е ощетен, тъй като е принуден да заплаща данък върху МПС, който не му се възстановява от лизингополучателите, използващи автомобилите, тъй като органите по приходите на община …….. отказват да закрият данъчните партиди на въпросните автомобили, на които регистрацията за движение в „Пътна полиция“ не е прекратена.
В искането си за прекратяване на данъчното облагане на въпросните автомобили дружеството се позовава на писма на изпълнителния директор на НАП с изх. № 08-М-5
от 18.08.2015 г. и изх. № 24-37-78 от 22.01.2016 г., с които действията на органите по приходите при община ………. не са съобразени.
От допълнително представените доказателства е видно, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР също отказва да окаже съдействие за прекратяване на регистрацията на МПС, като счита постановените откази за законосъобразни. В подкрепа на твърденията си прилага решение № 1870 от 04.10.2016 г. по адм. д. № 1460/ 2016 г. на АС-Варна. Към настоящия момент по аналогичен казус ВАС се е произнесъл с решение № 15915 от 2017 г. по адм. д. № 13865/2016 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка дружеството иска разяснение/указание относно закриване на данъчните партиди на изрично посочени МПС.
Предвид искането и приложените към същото доказателства изразявам следното становище:
По силата на чл. 4, ал. 6 ЗМДТ в компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ за унифициране практиката на органите по приходите на общините при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и водят до противоречива практика. Изпълнителният директор и директорите на дирекции ОДОП в НАП не са контролни органи, нито са компетентни да изразяват становище относно законосъобразността на действията на органите на общинската администрация и нямат никакви отменителни правомощия по отношение на действията и актовете на общинските администрации в този процес. На още по-голямо основание казаното се отнася до мотивите и действията на секторите „Пътна полиция“ към съответните ОД на МВР, които не прилагат ЗМДТ.
Според нас неправилно се тълкува и прилага императивният законов запис на чл. 58, ал. 4, изр. първо от ЗМДТ, който гласи: „За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение“. Тази разпоредба не е приложима във всички възможни хипотези, в частност – при прехвърляне на собствеността върху превозно средство, включително при отказ от право на собственост. В писмо сизх. № 24-37-78 от 22.01.2016 г., изрично е подчертано обстоятелството, че „дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект“. При условие, че лицето вече не е собственик на превозно средство, не е налице валидно правно основание същото да се облага с данък.
Практиката на секторите „Пътна полиция“ при прекратяване на регистрацията за движение на превозни средства, собствениците на които са се отказали от правото на собственост върху тях по изисквания от закона ред, не би могла да е предмет на коментар от наша страна.
Защитата срещу незаконосъобразно определени данъчни задължения е оспорване на актовете, с които те се установяват. На основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-сигурителния процесуален кодекс по искане на задълженото лице органът по приходите следва да издаде акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от депозиране на искането.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар