чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, чл. 26, ал. 2, чл. 26, ал. 5, т. 4, чл. 26, ал. 3, т. 1Изх. № 23-22-644
08.05.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-644/08.04.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ООД осъществява дейност по строителство на сгради, продажба и отдаване под наем на построените сгради или части от тях. При осъществяването на сделките по покупко-продажба дружеството определя данъчните основи на доставките по реда на чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като определената данъчна основа по реда на чл. 26, ал. 2 се увеличава съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС с дължимите нотариална такса, местен данък и такси за вписване.
Предвид противоречива практика на българските съдилища (Решение 14408 от 12.02.2014 г. по адм. дело №5481/2014 по описа на ВАС), възникват съмнения относно правилността на начина на определяне на данъчната основа чрез включването в нея на дължимите данъци и такси в случаите, в които те са заплатени от получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли данъчната основа да бъде увеличавана със стойността на дължимите данъци и такси, когато те са платени от получателя по доставката?
2.Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС в тези случаи?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Ал. 3, т. 1 от цитираната разпоредба на ЗДДС указва, че данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, в това число и акциз, когато такива са дължими за доставката, като с чл. 15 от ППЗДДС се сочи, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в определената по реда на чл. 26 и чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които са дължими.
Отделно, в ал. 5 на чл. 26 от ЗДДС изрично са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа, като под т. 4 са посочени „сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.“. Така например когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Предвид практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia), за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки, че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с нея.
Безспорно, при сделка по покупко-продажба на недвижим имот местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, но предвид т. 34 от посоченото решение на Съда на Европейския съюз за да се увеличи с тях данъчната основа от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка. По аргумент за противното в случай, че местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, то същите не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘