чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС, чл. 26, ал. 2
Изх. № 06-00-1
02.06.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 06-00-1/20.05.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Жилище, една втора идеална част от което е частна държавна собственост, се ползва от две физически лица. С писмо от 09.12.2014 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) следва да предоставят възможност на областния управител да ползва държавната част от имота. С писмо от 26.03.2015 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да заплатят обезщетение на държавата за неизползваната от нея част от имота от деня на писменото поискване. Месечното обезщетение е в размер на 48.95 лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС).
В резултат на извършена от Вас проверка е установено, че в имот в режим на частна държавна собственост, представляващ свободно проходно пространство под колонадата на сградата на областната администрация, са поставени маси и столове без сключен договор за наем с областния управител, в резултат на което за периода 16.02.2015 г. – 15.04.2015 г. са ползвани 8 кв. м. от имота без основание, при което е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и същевременно обедняване на държавата, която е била лишена от възможността да ползва и управлява имота. Размерът на обедняването е среднопазарния наем за имота, който по реда на чл. 33 и чл. 34 от ППЗДС е определен на 25.60 лв. месечно или 60.22 лв. за целия период.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли областната администрация да издава фактура за дължимото обезщетение за ползваното жилище? Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС? Ако следва да бъде издадена фактура доставката като облагаема ли ще се третира или катоосвободена на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДС?
2.Следва ли областната администрация да документира плащането на дължимото обезщетение за ползването на проходното пространство с фактура? Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
По силата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС държавата и държавните органи са данъчно задължени лица в случаите, когато отдават под наем сгради или части от тях. На това основание областният управител като орган на изпълнителната власт следва да начислява ДДС и да документира с фактури осъществяваните доставки от посочените видове. В случая, обаче, видно от изложената фактическа обстановка областната администрация следва да получи обезщетение за периода, през който държавата чрез областния управител е била лишена от възможността да ползва собствената си идеална част от имота. Подобни плащания, които обезщетяват конкретен правен субект за претърпени от него вреди, са извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона. Поради това в конкретния случай ДДС не следва да бъде начисляван.
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане. Документирането с фактура на плащания с обезщетителен характер не е регламентирано в закона. Същите следва да се документират с първични счетоводни документи – платежни нареждания, приходни касови ордери или други, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС е приложима по отношение на плащанията за неустойки и лихви с обезщетителен характер. Във връзка с такива чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното плащането на обезщетението за неизползваната част от имота не следва да бъде документирано с фактура.
В случай, че областната администрация вземе решение да предостави под наем конкретното жилище на неговите настоящи ползватели следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС по силата на която отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, е освободена доставка. Видно от самата разпоредба релевантни за режима по който доставката ще се третира за целите на ЗДДС, са наличието или липсата на качеството търговец на физическото лице – наемател, и предназначението, за което ще бъде използвана предоставената под наем сграда или част от нея. В случай, че наемателят няма качеството търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и сградата се използва от него за жилище, доставката ще бъде освободена. Във всички други случаи доставката ще бъде третирана като облагаема по силата на общите правила на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
По съображенията, изложени по-горе, не следва да бъде издавана фактура, освен ако такава не е поискана от данъчно незадълженото физическо лице (чл. 113, ал. 6 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗДДС), както и не следва да бъде начисляван ДДС за полученото обезщетение за ползването на проходното пространство. Разлика ще се прояви в случай, че областната администрация предостави под наем пространството или част от него. В този случай, видно от изложената фактическа обстановка, отдадена под наем ще бъде част от сградата, поради което на основание чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС и доколкото липсват особени разпоредби, доставката ще се подчини на общия режим на облагаемите доставки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘