5_ 23-22-2805/04.11.2011г.
Чл.112, ал.1 и 2, чл.114, ал.6 от ЗДДС
§1, т.59 и 60 от ДР на ЗДДС
Чл.78 от ППЗДДС
Чл.7 от ЗСч
Чл.4 и чл.13 от ЗЕДЕП
Фактическа обстановка:
. Във връзка с прилагането на чл.114, ал.6 от ЗДДС и получаване на фактури от доставчици по електронен път са отправени следващите въпроси.
Поставени въпроси:
1.Могат ли да се приемат за валидно получени фактури, изпратени по електронен път, когато:
-фактурите са получени по електронната поща и са подписани с шифър, който не е еквивалентен на квалификационен електронен подпис?
-фактурите са подписани с електронен подпис, но са получени по електронна поща, а не чрез достъпване на специализираните сайтове на е-фактура?
2.Доколкото изпратената по електронна поща фактура е във файлов формат .pdf, при условие че същият не гарантира безспорно автентичността на произхода на съдържанието на фактурата, може ли да се приеме, че винаги, когато фактурата е получена по електронната поща в този формат, тя не отговаря на изискванията на закона?
3.Във връзка с чл.114, ал.6, т.2, при какви условия електронния обмен на данни гарантира „автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието” на фактурата?
4.Във връзка с чл.114, ал.6, т.3, какви по-конкретно могат да бъдат другите начини, които ще гарантират „автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието” на фактурата?
Фактурата съгласно чл.112, ал.1 и 2 от ЗДДС е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано.
Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл.114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от ППЗДДС.
Алинея (6) от закона дава възможност издадените фактури да бъдат изпращани и по електронен път като се уточнява, че получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Тук следва да се обърне внимание на това, че потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление, съгласно чл.8, ал.3 от Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/.
За да е налице условието на чл.114, ал.6 от ЗДДС за гарантиранеавтентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на фактурата следва да се използва електронен подпис, който според чл.13 от ЗЕДЕП разкрива самоличността и съгласието на автора с електронното изявление, и защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.
Следователно, електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл.114 от ЗДДС, чл.78 от ППЗДДС и чл.7 от ЗС и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП на съставителя. Съставителят при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕП.
При прилаганите от дружеството при процеса на издаване на електронни фактури трябва да се използва утвърден стандарт за структуриране на съобщение за електронен обмен на данни, по смисъла на член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни и да са спазени изискванията дадени в §1, т. 59 и 60 от ДР на ЗДДС.
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл.218 от Директива2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006относно общата система на ДДС. Чл.232 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път като поставя условие за това – фактурите да бъдат приети от получателя, а в чл.233 е заложено условието – автентичността на произхода и целостта на съдържанието наизпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им да бъде гарантирано посредством електронен подпис. Електронният документ и електронният подпис са уредени в ЗЕДЕП..
Получените по електронен път фактури се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:
1. чрез квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис;
2. чрез електронен обмен на данни;
3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието
В последната хипотеза за изпратената по електронен път фактура, е необходимо приложеният начин да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата, да могат да оспорват факта на нейното издаване, съответно получаване, както и да не дава възможност при веднъж издадена фактура да бъдат извършвани промени, от което и да било лице. Доколкото електронния файлов формат „PDF” не гарантира безспорно тези възможности, то той не може да се използва.
Получените по електронен път фактури трябва да се съхраняват на технически носител, който е предназначен за масова употреба.
‘