5_ 23-22-2520/08.10.2012 г.
Чл.118,ал.1 и 3, чл.143, ал.1, чл.113, ал.3, т.1, чл.144, ал.2 и §1, т.19 от ДР на ЗДДС
Чл. 89, ал.1, чл.90, ал.2, чл.94, ал.2 от ППЗДДС
Чл. 3, чл. 25, ал.2 и § 1, т.1 от ДР на Наредба № Н -18/2006г. от МФ
ЗОПБ
Фактическа обстановка:
Дружествоизвършва разнородна дейност – горско стопанство, строителство, търговия с дрехи и мебели втора употреба и комисионерство.
Ежегодно през летния сезон дружеството командирова горски и строителни работници в Кралство Швеция, на които са издадени удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство.
Договорите, сключени от дружеството с шведски контрагенти налагат същите работници да полагат труди за други шведски дружества, различни от това, в което са командировани. В определени случаи работниците работят едновременно за различни шведски дружества (например едновременен ремонт на покриви на три сгради, собственост на различни дружества).
При договори с по малка стойност, възложителите заплащат на дружеството в брой цената на извършената услуга.
В обектите за търговия с мебели и дрехи втора употреба, внос от чужбина, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа по глава 17 от ЗДДС. На основание чл. 89 от ППЗДДС, извършваните доставки се документират с фактури.
Поставени въпроси:
1. Следва ли при едновременнаработа по договори с различни шведски дружестваза определен работник да се издават удостоверения А1 за всеки от договорите, въпреки че се отнасят за еднакъв период от време? При смяна на шведския контрагент и продължаване на дейността без работниците да се завръщат в България, следва ли да се връщат издадените удостоверения А1 и да се иска издаването на нови удостоверения при условие, че срокът на първоначално издадените удостоверения не е изтекъл?
2. Налага ли се дружеството да издава фискална касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), при заплащане отвъзложителя в брой, на обект на територията на Кралство Швеция извършената услуга? Важат ли в случаяограниченията по Закона за ограничаване на плащанията в брой?
3. Може ли при продажби на стоки втора употреба на физически лица да се издава само фискален бон, без да се документира доставката по реда на чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?
По първи въпрос:
Информация по въпросите, свързани с издаването наудостоверения за приложимото осигурително законодателство за командироване на наети лица, при промяна на условията на командировката можете да намерите в указание Изх. № 24-00-4/23.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикувано в интернет страницата на НАП,копие от което Ви прилагаме.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Касовата бележка е хартиен документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС.
Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от ФУ се извършва по ред, определен с Наредба №Н-18 наот 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006г.).
Изискването за използване наФУ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ФУ, одобрени за разпространение в България, не се прилага за доставки реализирани извън територията на страната ни с изключение на случаите при разносна търговия.
Съгласночл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от дружеството при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Легална дефиниция на „разносна търговия” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г на МФ и е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Отчитането на приходите от продажби на доставки на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
По отношение нарегистрирането на оборота от продажби на стоки и услуги, извън България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава – във Вашия случай – на Кралство Швеция.
Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), обн. – ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г., въвежда рестрикция за плащания равни или надвишаващи 15 000 (петнадесет хиляди) лева, които са извършени на територията на страната, без значение дали са в местна или чуждестранна валута. Плащания в брой, които не се извършват на територията на Република България, независимо от техния размер, както и от това кой и в чия полза ги извършва (включително когато са изплатени от чуждестранни съконтрагенти в полза на местни юридически лица), не попадат в териториалния обхват на този закон. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава-членка на Европейския съюз, респ. за/от трета държава, както и извършването на парични преводи от/ към чужбина, са регламентирани във Валутния закон (обн. ДВ, бр.83 от 21.09.1999, в сила от 01.01.2000 г.,…посл. изм. и доп. ДВ, бр.96 от 06.12.2011 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като съответните контролни правомощияса възложени наорганите на БНБ и Агенция Митници .
На електронната страница на Националната агенция за приходите е публикувано указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗОПБ.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, разпоредбите на глава 17 от ЗДДС се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на ЗДДС, „ стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва “чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.
Съгласно чл. 113, ал. З, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването /чл. 113, ал. 6 от ЗДДС/. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикътрегистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период
По силата на чл. 144, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация, посочена в чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС. Протоколите се описват в дневника за продажбите, като се попълват колони от 9 до 25 на Приложение № 10, предвид разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от правилника.
Според чл. 151, ал. 6 ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за тях. За целта, за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава 17 ЗДДС, дилърът съставя отчет за извършените продажби (най-късно в последния ден на съответния данъчен период), който съдържа информацията по чл. 120, ал. 1 от закона. Този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл. 94, ал. 2 ППЗДДС).
Доставките на стоки, различни от тези, за които е приложен редът за облагане на маржа на цената, се отчитат по общия ред на закона.