Изх. № 24-31-37
Дата: 26.05.2010 год.
ЗДДС, чл. 88, ал. 3;
ЗДДС, чл. 92;
ЗДДС, чл. 93;
ДОПК, чл. 206;
ДОПК, чл. 264, ал. 1;
ГПК, чл. 451;
ГПК, чл. 452, ал. 2;
НК, чл. 255.
Относно: правните последици на извършена от длъжника продажба на
възбранен имот по отношение на данъчното третиране на същата
Във връзка с постъпило писмено запитване от ТД на НАП -…, ИРМ –
………. с Изх. № ……../11.03.2010 г., изразяваме следното становище:
От представената фактическа обстановка става ясно, че в хода на възложена
ревизия на данъчен субект, регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, е
установено, че ревизираното лице е декларирало данък за възстановяване по чл. 88, ал. 3
от ЗДДС. Процедурата по на чл. 92 от ЗДДС е приключила с резултат за периода – данък
за ефективно възстановяване, формиран от доставка с право на пълен данъчен кредит,
представляваща покупко-продажба на недвижими имоти – сгради по смисъла на чл. 45, ал.
3 от същия закон. В хода на ревизията е установено, че сделката, въз основа, на която е
възникнало правото на данъчен кредит за купувача /ревизираното лице/, е сключена от
прехвърлителя в нарушение на чл. 451 от ГПК, във връзка с чл. 206, ал. 1 от ДОПК. Обект
на извършената от прехвърлителя /данъчен длъжник/ разпоредителна сделка са два
недвижими имота – негова собственост. Към датата на изповядване на сделката, върху
единия от имотите е имало наложена възбрана от публичен изпълнител при НАП, вписана
преди датата на продажбата, за обезпечаване на непогасени данъчни задължения,
установени с ревизионен акт. При сключване на сделката представителят на
прехвърлителя е декларирал неверни данни по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, като е посочил, че
дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
В този случай, на основание чл. 452, ал. 2 от ГПК, извършеното от длъжника
разпореждане с възбранения имот след възбраната е недействително спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Това е т.н. относителната недействителност, която
настъпва по силата на закона като последица от наложен запор или възбрана, с оглед
възможността взискателят да се удовлетвори от запорираната или възбранена вещ. В
конкретния случай качеството на взискател по отношение на сделката има Националната
агенция за приходите, чието вземане за дължими данъци е обезпечено с възбрана върху
имота, обект на извършеното разпореждане от страна на длъжника.
От друга страна дружеството, придобило имота от длъжника, е декларирало пред
НАП данък за възстановяване на основание същата сделка, която се явява относително
недействителна спрямо НАП – взискател по чл. 452, ал. 1 от ГПК. Законът поставя като
условие за тази недействителност единствено разпореждането да е извършено след
вписването на възбраната, тъй като регистърът е публичен и всяко лице, включително
приобретателят на възбранения имот, може да се осведоми за наложената обезпечителна
мярка. Нещо повече, приобретателят на възбранения имот не може да се позове на
добросъвестност, тъй като вписването на възбраната в публичен регистър цели именно
оповестяване на вписаното обстоятелство по отношение на всички правни субекти и
придава на това вписано обстоятелство качеството на общоизвестен факт.
В такъв случай приобретателят на възбранен имот, който в настоящия случай няма
качеството на добросъвестен купувач, тъй като е знаел или по законова презумпция е
трябвало да знае, че неговият праводател извършва разпореждане с недвижим имот,
въпреки наложената му забрана за това,. Това дава възможност на ревизиращия орган да
не признае правото на данъчен кредит на купувача на имота, произтичащо от сделката му
с дружеството – продавач, като се позове на недействителността на същата по отношение
на НАП.
Следва да се има предвид, че обект на същата сделка е и друг недвижим имот –
клуб кафе-бар, върху който не е наложена възбрана. За тази част от сделката, а именно
покупко-продажбата на обект „клуб кафе-бар” , следва да се подаде иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като се има предвид и факта, че страните по
сделката са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. Намерението за
увреждане на публичния взискател следва да се изведе от факта на декларирането на
неверни данни в декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. В този случай образуваното
производство за възстановяване на ДДС на купувача по сделката следва да бъде спряно на
основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
В тази връзка за декларираните от „………………..” АД неверни данни в декларацията
по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, трябва да се подаде сигнал до прокуратурата за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс, както и чл. 255а от същия, в който да се
разяснят подробно всички детайли по казуса, известни на НАП, включително и да се
изпратят копия от всички относими документи по случая. Трябва да се разясни каква
точно е щетата за бюджета и как е настъпила.
По отношение на неправомерно начисления данък от дружеството продавач следва
да се има предвид, че неправомерно начисления данък не подлежи на възстановяване на
основание чл. 85 от ЗДДС, съгласно който данъкът е изискуем и от всяко лице, което
посочи данъка във фактура. В този смисъл за доставчика данъкът ще е/ дължим,
независимо, че за получателя по доставката, на основанията, изложени по-горе, не
възниква право на приспадане на данъчен кредит.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’