ОТНОСНО: Право на данъчен кредит при наем на лек автомобил и съпътстващите го разходи по поддръжката и ремонта
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество сключва договор за ползване под наем на движимо имущество на 07.02.2017 г. с „Лизингова къща …..“ ЕАД за периода 2017-2022 г., за лек автомобил – Пежо 3008. Автомобилът ще се използва за дейността на фирмата, свързана с покупко – продажбата на стоки, разнос, представителна дейност и намиране на нови клиенти и доставчици. Към момента на сключване на договора за наем, наемателят внася аванс в размер на 10 156, 29 лева без ДДС, като от сумата наемодателят може да се удовлетвори за повреди и нанесени щети по автомобила или неизплатен наем. В случай, че такива не са налични, сумата ще бъде приспадана от месечния наем в размер на 169,28 лева без ДДС, след което приспадане, месечният наем ще бъде в размер на 633,06 лева без ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на данъчен кредит по фактурата за аванс и последващите я за наем, както и за тези разходи, свързани с дейността и ремонта на лекия автомобил?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По ЗДДС:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Измененията и допълненията в разпоредбите на чл. 70 от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г.засягат правото за ползване на данъчен кредит за доставките, които възникват при наемане на леки автомобили. Съгласно тези изменения, в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона е отпаднала думата “нает“, която ограничаваше ползването на данъчен кредит в такива случаи.
В тази връзка при наличие на изискванията, регламентирани в чл. 68 -71 от закона, за доставките, при които правото на данъчен кредит възниква след 01.01.2013 г., същото може да бъде упражнено по общия ред и срок, включително и правото за ползване на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили (чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС).
В тези случаи, обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта (съответния автомобил) за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила.
В конкретния случай, следва да имате предвид, че правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които, се
прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобилаи по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността. На основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от материалния закон, фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката се счита за доставка на стока по смисъла на същия закон.
Тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето й. Няма да бъде налице право на данъчен кредит в тези случаи и за разходите, извършвани във връзка с експлоатацията и поддръжката на лекия автомобил.
За повече информация Ви уведомяваме, че е публикувано в Интернет страницата (www.nap.bg) на Националната агенция за приходите Указание № 91-00-88/26.06.2013 г. относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил.
По ЗКПО
В запитването е посочено, че лекия автомобил ще се използва във връзка с дейността на дружеството.
Данъчното третиране на разходите свързани с използването на нает или придобит /собствен/ на дружеството актив се подчинява на основните изисквания за документална обоснованост на разходите и тяхната свързаност с предмета на дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Липсата на фискален бон или системен бон, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Задължителните реквизити на първичните счетоводни документи, които отразяват
сделките извършвани от дружеството и взаимоотношенията му с неговите контрагенти са посочени в чл. 6 от ЗСч.
Когато с лекия автомобил се извършва само стопанска дейност при документална обоснованост, определена със закона /първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка/ разходите свързани с използването му /в зависимост от това дали автомобилът е собствен или нает и условията по договор № 49332от 07.02.2017г./ следва да са данъчно признати разходи за дейността.
Освен посоченото до тук е необходимо да се имат предвид разпоредбитена чл. 204, ал. 1, т. 4 и следващите от Част четвърта на ЗКПО. Те са приложими, когато актив /нает или собствен/ на дружеството се използва смесено за стопанската дейност и за лични нужди. В такъв случай дружеството следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, както и с нормата на чл. 10, ал 6 от ЗКПО, съгласно която разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2, т.е. е направен избор определянето на данъчната основа на разходите за личното ползване, да сеопределят като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘