3_415/30.03.2021 г.
ЗМДТ, чл. 25, ал. 1 и 2;
ЗМДТ, чл. 27;
ДОПК, чл. 104, ал. 1, 2 и 3;
ДОПК, чл. 107, ал. 3
Относно: право на ползване на данъчно облекчение съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Съгласно изложеното в писменото запитване, физическо лице е собственик на два имота – единият е в гр.Т, придобит по време на брака, и друг с местонахождение в с. О, който е наследствен. В данъчната си декларация същото е посочило като основно жилище имота си в гр. Т, защото той е единственият общ семеен имот.
Впоследствие лицето е получило Акт за установяване на задължения по декларация от 06.11.2020 г., издаден за имота в гр. Т, в който е посочено, че основното му жилище не е в гр. Т, а в с. О.
На 23.11.2020 г. лицето е подало молба до МДТ Т за преизчисляване на платения данък сгради за имота в с. О, във връзка с която е издаден АПВ.
В тази връзка, предвид изложената фактическа обстановка, лицето желае да се преизчисли размера на данъка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. за недвижимия имот в с. О.
В настоящото производство допълнително са събрани подадените от лицето декларации, свързани с притежаваните недвижими имоти, както и информация от общината относно извършваните от нея производства във връзка с тези имоти.
При така изложената фактическа обстановка на първо място следва да се има предвид, че Директорът на Дирекция ОДОП не е компетентен да определя или изменя размера на данъци по ЗМДТ, нито да разпорежда извършването на процесуални действия, свързани с това. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, отново по реда на ДОПК. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ предвижда, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Същевременно, съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ, в правомощията на ИД на НАП е да издава методически указания по прилагането на този закон, поради което с оглед изложената фактическа обстановка и на основание приложимите норми от ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/1997 г., посл. доп. ДВ бр. 16/2021 г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. бр. 105/2020 г.) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. По силата ал. 2 за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
За ползване на данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ законът предвижда наличие на две кумулативно необходими предпоставки:
1. Имотът трябва да е основно жилище – в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ e дадено определение на това понятие. “Основно жилище” по смисъла на разпоредбата е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко шест месеца. Законово е определено и кои лица са членове на семейството – “семейство” са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак (§ 1, т. 3 ДР на ЗМДТ). Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот.
2. Данъчно задължено следва да е лице с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто – за установяване степента на трайно намалена работоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза (чл. 101 Закона за Здравето). Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК или НЕЛК, които издават експертни решения във форма и със съдържание по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.
Предвид изложеното, следва да се има предвид, че чл. 27 от ЗМДТ предвижда специален ред за упражняване на правото на ползване на данъчно облекчение, като изрично посочва, че лицата предявяват правото си чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от същия закон. Съгласно последната разпоредба, този срок е 2-месечен, считано от придобиването на облагаем недвижим имот, съответно от промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
Същевременно няма пречка данъчнозадълженото лице да претендира признаване на право на облекчение за изтекъл данъчен период, стига за този изтекъл период да са били налице предпоставките за това облекчение. В случая това са посочените по-горе два елемента – имотът да е бил основно жилище и лицето да има валидно решение от ТЕЛК, установяващо съответната степен на неработоспособност. В тези случаи подаването на декларацията след срока, е свързано само с евентуално налагане на административнонаказателна санкция, но не и с признаването или непризнаването на самото право на облекчение.
Следва да се отбележи, че независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на искането поради изтичане на погасителна давност.
В настоящия случай е налице подадена от лицето декларация по чл. 27 от ЗМДТ за ползване на данъчно облекчение за имота в с.О на 20.11.2020 г. В нея обаче, като дата на промяна в обстоятелството – дата, от която имотът е станал основно жилище, изрично е посочена 01.11.2020 г., а не по-ранна такава, относима за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., за който лицето желае да бъде извършено преизчисляване.
От друга страна, съгласно приложения от лицето АУЗД, органите по приходите от общината са извършили проверка, при която са събрали данни от трети лица и организации, от които са приели за установено, че основно жилище за лицето е имотът в с.О, а не имотът в гр. Т. Въз основа на тази констатация са извършили служебна корекция относно имота в гр. Т и са преизчисли дължимия данък и такса битови отпадъци за същия имот.
В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 104 от ДОПК законодателят изрично е предвидил ред и срокове за извършването на корекции на подадени в срока, установен в съответния закон, данъчни декларации.
По силата на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация /чл. 104, ал. 3 от ДОПК/.
Тази разпоредба, съобразена с правилата за подаване на декларации за облагане с недвижими имоти означава, че при придобиване на недвижим имот и при настъпване на промени в обстоятелства за вече деклариран недвижим имот, данъчнозадълженото лице следва да подаде декларация в двумесечен срок от придобиването, съответно от настъпването на промяната в декларирани обстоятелства.
Когато е преклудирана възможността за подаване на коригираща декларация, органите по приходите от компетентната община биха могли да приложат реда по чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като поканят лицето да подаде нова декларация по чл. 27 от ЗМДТ. По искане на задълженото лице или по служебна инициатива органите по приходите биха могли да установят данъчните задължения за имота в с. О и с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или ревизионен акт, в резултат на които да бъде приложено данъчното облекчение по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, при наличие на изискваните от закона условия.
При всички случаи следва да се има предвид, че чл.109, ал. 1 от ДОПК въвежда преклузивен срок за образуване на производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс.