Относно: Право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-255 от 05.10.2020 г., относно право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Търговско дружество извършва внос и търговия на едро и дребно с крепежни елементи. Същото внася стоки от Китай. За транспорта на стоките дружеството получава две фактури от един и същи превозвач – за транспорта от Китай до пристанище Бургас или Варна с нулева ставка на данъка и за транспорта от митница Бургас/Варна до Пловдив с начислен 20% ДДС. Транспортните разходи и по двете фактури са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС в митническата декларация и върху тях е начислен данък върху добавената стойност 20%. Доставчикът при издаване на фактурите прилага указание на НАП с № 62-00-9/08.04.2014 г.
Поставен е следният въпрос: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по двата данъчни документа – фактура и митническа декларация?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че фактурите, издадени от доставчика за извършения транспорт от Китай до пристанище Бургас/Варна и Бургас/Варна до Пловдив са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 36а от закона за получените от Вас фактури за транспортна услуга е приложима нулева ставка на данъка.
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
В случая, изложен в запитването, за дружеството са налице основанията по същество /чл. 69 от ЗДДС/, формалните /чл. 71 от ЗДДС/ и времевите условия /чл. 72 от ЗДДС/ за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък върху добавената стойност за получена транспортна услуга, но от друга страна, доставчикът е начислил данък върху добавената стойност в издадената фактура без да е налице основание за това, поради което не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Независимо от горепосоченото, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (решение Toth, C 324/11, EU:C:2012:549, т. 23). Това право е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.
Предвид изложеното и изхождайки от последователно възприетата от СЕС позиция, че неутралността на данъка върху добавената стойност е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, приложението на който не следва да се препятства, дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък както по фактурата за извършен транспорт, така и по митническия документ за внос.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид писмо № 62-00-9/08.04.2014 г. на Министерство на финансите. Според посоченото, когато някоя от посочените в чл. 36а услуги е включена в данъчната основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, съответно е обложена от митническите органи с ДДС, и в същото време във фактурата /протокола по чл. 117 от ЗДДС/, издадена за доставката, също е начислен данък без да е приложен чл. 36а от закона, правото на приспадне на данъчен кредит по глава седма от закона за получателя /вносителя/ на услугата е налице, както по фактурата /протокола/, така и по издадения за вноса документ.
Тъй като е налице грешно данъчно третиране, по отношение на доставката на транспортна услуга от страна на Вашия доставчик – приложен е грешен размер ставка на данъка – 20% вместо 0%, следва да имате предвид и писмо № 20-00-125/24.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП.