право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.

В Дирекция ”ОДОП” – ………….. постъпи писмено запитване с вх. № …………/06.01.2013 г., относно право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице притежава ид.ч. от земя /УПИ/ и търговски обект /автомивка/ и пункт за извършване на годишен технически преглед /ГТП/ на МПС. Собствеността е придобита чрез строителство, за което има сключен договор за изпълнение на СМР и приложение към договора – количествено-стойностна сметка. Строителната фирма е издала данъчни фактури за СМР за извършеното строителство на търговския обект на физическото лице по ЕГН. Тази собственост е предоставена под наем на ООД, в която физическото лице е съдружник. Физическото лице има качество на търговец /ЕТ/ – регистрирано по ЗДДС лице. За издадената фактура за наема е начислен ДДС.
Зададени са следните въпроси:
1.След като наема се отчита като приход и за същия е начислен ДДС, има ли право на данъчен кредит за фактурите за доставка на физическото лице по ЕГН, издадени във връзка със строителството на търговският обект?
2. Трябва ли тези приходи, които се отчитат като доходи по чл. 31 от ЗДДФЛ, отделени от доходите отчетени по чл. 26 от същия закон да се отразяват в касовия апарат на фирмата ми като ЕТ.
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
В чл. 71 от ЗДДС са предвидени формалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. По смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от текста на тази норма, необходимо условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е да притежавате фактура, оформена съгласно изискванията на ЗДДС, а именно:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
Във връзка с получената услуга, за Вас ще възникне право на приспадане на данъчен кредит ако са изпълнени условията на чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията, регламентирани в чл. 70 от закона.
Втори въпрос: Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изрично посочени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател – физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
За да попадне лицето в изключението на чл. 4,т. 6 от приложното поле на Наредба № Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:
1. лицето да извършва дейност на наемодател, в качеството си на физическо лице; и
2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.
От изложената фактическа обстановка става ясно, че лицето, в качеството си на ЕТ предоставя под наем земя и търговси обект на дружество, в което същото имат дялово участие като съдружник.
В този смисъл, освобождаването по чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006г. е неприложимо в случая и за ЕТ съществува задължение за регистриране и отчитане на приходите от отдаване под наем на посоченото имущество чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 30 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от наем на недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Същите са доходи на физическото лице, което притежава отдаваното под наем недвижимо имущество и не могат да се смесват с приходите, които реализира от дейността си предприятието на едноличния търговец. Доходите от отдаване под наем на физическото лице при изплащането им подлежат на авансово облагане от дружеството, на което е предоставено правото за ползване недвижимото имущество по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ. За изплатените доходи и удържания данък платецът на дохода издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода /чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ/, поради което разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ са неприложими. Физическото лице подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При положение, че предприятието на ЕТ има друг вид дейност, за която сеприлага разпоредбата на чл. 26 от ЗДДФЛ за приходите различни от доходите от наем в полза на физическото лице, доколкото не са превеждани по банков път следва да прилага разпоредбата на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно тази разпоредба данъчно задължените лица в т.ч. предприятието на ЕТ са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Предвид гореизложеното и доколкото в писмото Ви не е посочено, че сте приложили разпоредбите на чл. 27 от ЗДДФЛ т.е. като физическо лице не сте включили в имуществото на едноличния търговец недвижими вещи и същите не са заведени в счетоводството на едноличния търговец сумите от отдаване под наем на автомивката и пунктът са доход на физическото лице, различни от счетоводните приходи на предприятието на ЕТ и следва да се облагат по реда на чл. 32 от ЗДДФЛ на годишна данъчна основа.

Оценете статията

Вашият коментар