право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на България съгласно Закона за данък върху добавената стойност

3_562/19.02.2010г.
ЗДДС, чл.71, т.3
Относно: право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на България съгласно Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването дружеството е доставчик на услуги по чл.24, ал.3 от ЗДДС. Същото е осъществило внос на стоки (плат) от Турция по нареждане на фирма „Р Ф”-Лондон. За вноса притежава митнически декларации с №0123456789/10.06.2009г. и №0123456789/10.07.2009г. и фактури съответно 000001/02.06.2009г. и А-000002/06.07.2009г. Стойността на плата е заплатена от английската фирма, а дължимият ДДС за осъществения внос е заплатен от дружеството, като същото по цитираните митнически декларации не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. През месец април е налице аналогична фактическа обстановка и начисленият ДДС при вноса е възстановен. За месеците юни и юли не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при вноса. Като основание за това дружеството се позовава на писмо №91-00-152 на изпълнителния директор на НАП. Счита се, че съгласно изложеното в това писмоще бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит поради достигане на оборот от 50000лв. на фирмата „РФ”. За начисления ДДС са издадени фактури към английската фирма, която е заплатила стойността им, като е считала, че ще може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит.
Същевременно „РФ” се регистрира в България, но е отказана регистрация по ЗДДС и въпросниятданък остава невъзстановен. Предвид изложеното се поставя въпроса по какъв начин може дасе упражни правотона приспадане на данъчен кредит заначисления данък по митническите декларации?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл. 70, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от същия закон.
Изрично в разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗДДС е посочено, че в случаите на внос по чл. 16 от закона лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит при условие, че:
– лицето притежава митническа декларация, в която същото е посочено като вносител и
– данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.
Тези две условия трябва кумулативно да бъдат налице, за да се упражни правото на данъчен кредит от лицата, осъществили внос.
С оглед уточняване приложението на чл.71 от ЗДДС еизменен чл. 56, ал.1 от ППЗДДС в сила от 01.01.2009г. Съгласно последната разпоредба право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява въз основа на:
– митническата декларация или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация;
– в този документ данъчно задълженото лице следва да е посочено като получател или вносител и
– документът посочва сумата на дължимия данък върху добавената стойност или дава възможност за изчисляването на тази сума.
Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 1 от закона в случаите на внос вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса. Видно от цитираната норма, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за данък, платен ефективно в републиканския бюджет.
На основание чл.72, ал.1от ЗДДС ( в сила до 31.12.2009г.) регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода.Съгласно ал.2 от цитираната правна норма правото се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т.1.
Срокът по чл.72, ал.1 от закона за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е преклузивен и в случай, че лицето е пропуснало този срок, то правото на данъчен кредит се погасява и не може да бъде упражнено.
Видно от изложеното в запитването и приложените документи, дружеството е осъществило внос на стоки и притежава митнически декларации, в които е вписано като получател. Дружеството е внесло начисления данък при вноса ефективно по сметка на митническото учреждение. Според изложеното стоките, предмет на вноса са платове, по отношение на които са извършени доставки по чл.24, ал.3 от ЗДДС (в сила до 31.12.2009г.). Следователно за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по така представените митнически декларации съответно за данъчен период м.06.2009г. и м.07.2009г. Това право, предвид разпоредбата на чл.72, ал.1 от закона, се погасява ако не бъде упражнено съответно през месец септември 2009г. и месец октомври 2009г.
Предвид гореизложеното, след като дружеството не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в периода на възникване или в следващите три данъчни периода, то същото е погасено и не може да бъде упражнено от дружеството.
Нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010г.) предвижда правото на приспадане на данъчен кредит да се упражнява от регистрираните лица през периода на възникване или в следващите дванадесет данъчни периода. Предвид новата редакция на цитираната разпоредба в § 49 отПЗРна Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр.95 от 2009г.) е предвидено правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчният период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
В посочения случай разпоредбата на §49 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е неприложима, тъй като трите данъчни периода за упражняване правото на приспадане са изтекли към 01.01.2010г.
В заключение обръщаме внимание на цитираното писмо на изпълнителния директор на НАП с изх.№91-00-152/06.04.2009г., в което изрично е записано, че ”правото за приспадане/възстановяване на данъчен кредит на платения данък по вноса във връзка със стоки, по отношение на които ще се извършват доставки по чл. 24, ал. 3 на ЗДДС, може да се упражни или от собственика на стоките, след регистрацията по ЗДДС, или от лицето, извършващо услугите по работа върху тях /”ишлеме”/ до регистрацията по ЗДДС на собственика.” Необходимо е да се има предвид, че независимо от кого ще се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит, условията предвидени в разпоредбите на чл.68 – 72 отЗДДС следва да бъдат изпълнени за това лице.

Оценете статията

Вашият коментар