ОТНОСНО: Право на приспадане на данъчен кредит за автомобил;
Съгласно визираната фактическа обстановка в горепосоченото запитване, основната дейност на представляваното от Вас юридическо лице е предоставяне на консултантски услуги. Фирмата има договори за разработване на планове за развитие на няколко общини от ….. област за програмен период 2014-2020 година, както и оценки за изпълнение на общински планове за програмен период 2007-2013 година. За осъществяване на дейността си, управителят на фирмата, както и наетите лица, имат необходимост от провеждане на консултативни срещи в съответните общини/ общински съвети по време на изпълнение на сключените договори. Поради тези причини, е взето решение да се закупи автомобил за нуждите на фирмата, марка и модел „Киа Спортидж” 2.0i, със сертификат N1. При използването на автомобила ще бъдат съставяни всички законово изискуеми документи, описващи маршрутите и пробега на автомобила. Посочвате, също така, че автомобилът ще бъде закупен на база договор за финансов лизинг за период от 3 или 5 години.
Въпросът, който поставяте, е следният:
Има ли право на приспадане на данъчен кредит, представляваното от Вас лице, при закупуването на гореописания автомобил?
Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването, изразяваме следното принципно становище.
Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 и 74 от материалния закон, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материални. Такива са разпоредбите на чл.70, ал.1, т. 4 и т.5 от Закона. В тази връзка, с текста на параграф 1, т. 18 от ДР на същия нормативен акт, е дадено определение на понятието „лек автомобил”: това е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, автомобилът, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В текстовете на ЗДДС, понятията „товарен автомобил” и „автомобил, предназначен за превоз на товари”, не са дефинирани.
Във фактическата обстановка на запитването, посочвате, че при закупуването на съответният автомобил ще разполагате със сертификат „N1” за същия.
С оглед на гореизложеното, считаме, че при наличие на ЕО сертификат за съответния лизингов автомобил – тип „N1”, не следва визираният в запитването автомобил да може да бъде определен като „лек автомобил” по смисъла на Параграф 1, т.18, изречение първо от ДР на ЗДДС, тъй като е предназначен за превоз на товари, а според изречение „второ” на цитираната правна норма, предназначените за превоз на товари автомобили, не са „леки”.
В горепосоченото запитване, също така, посочвате, че автомобилът ще се използва за осъществяване на дейността на фирмата, и по точно – извършване на консултативни срещи в Общини и Общински съвети във връзка с разработване на планове за развитие на няколко общини, както и оценки на изпълнението на общински планове за съответни периоди. В тази връзка, ако е и изпълнено условието на чл.69, ал.1 от материалния закон, а именно, стоката да се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, няма основание да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит за същия този автомобил.
В случая, следва да се имапредвид и разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставянето на автомобила. Тъй като това е често срещана хипотеза, за целите на начисляването на дължимия данък следва да се анализира наличието на пътни листове, разходо – оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и други с цел да се установи реалното ползване на същия. Данъчната основа при тази доставка следва да се определи съгласно чл.27, ал.2 от ЗДДС.
Обръщаме внимание, че настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато във възложено по реда на ДОПК производство се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, Вие не бихте могли да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘