3_1997/18.07.2013 г.
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 4, чл. 70, ал. 2
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за лек автомобил – кемпер съгласно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2013 г.
Според посоченото в запитването дружеството е решило да закупи лек туристически автомобил – кемпер с цел отдаване под наем на агенции и частни лица. Наемът на съответното МПС няма да бъде непрекъснат. Във връзка с горното е поставен въпросът има ли право дружеството да ползва данъчен кредит при закупуване на лек автомобил, който ще бъде отдаван под наем?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.30 от 26.03.2013г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г.) изразяваме следното становище:
По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г., “лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за закупен лек автомобил, какъвто е настоящият случай, е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно измененията на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 01.01.2013 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
В чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗДДС са предвидени изключения от ограничителното условие на горецитираната правна норма. Първото от тях обхваща хипотезата, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за отдаване под наем, както и за други дейности, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Предвид горното и с оглед изложеното в запитването следва да се обърне особено внимание, черазпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, позволяваща на регистрираното лице да приспадне данъчен кредит може да се приложи само в случаите, когато закупеният лек автомобил се използва единствено за отдаване под наем и дружеството разполага с документи, доказващи тези обстоятелства.
Необходимо е да се отбележи, че считано от 01.01.2013 г. се предвиди още едно изключение от ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит за придобит лек автомобил. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДСалинея 1, т. 4 не се прилага, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1-4 в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1-4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Понятието „основна дейност” е изяснено в § 1 от ДР на ЗДДС, като за целта е създадена т. 18а, която визира, че „основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 от закона е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 ЗДДС дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
Следователно при положение, че дружеството използва лекия автомобил – кемпер и за други стопански дейности, то за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 дейности да са основна дейност за него.
Важно е да се отбележи, че ако дружеството отговаря на изискването за основна дейност, но използва лекия автомобил и за дейности, посочени в чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, то за него ще възникне право на приспадане на частичен данъчен кредит.
В заключение следва да се посочи, че органите по приходите от ТД на НАП имат компетентност да извършат последващ контрол по отношение законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит с цел установяване на всички обстоятелства и факти, имащи отношение и значение за правилното определяне на данъчните задължения.
‘