Изх. № М-24-37-13
Дата:05.07.2017 год.
ЗДДС, чл. 74;
ППЗДДС, чл. 61.
ОТНОСНО: право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди датата на регистрация при неспазване на изискването за подаване на регистрационен опис съгласно чл. 74, ал. 2, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Вна НАП, с вх. № …………/….. г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП …….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 06.12.2016 г. По електронен път на 16.01.2017 г. е подаден грешен формуляр на опис, като вместо опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и на получените услуги преди датата на регистрацията по ЗДДС, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 74 от ЗДДС /Приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС/, е подаден протокол-опис /Приложение № 9 към чл. 77, ал. 4 от ППЗДДС/. За наличните стоки преди датата на регистрация по ЗДДС дружеството е приспаднало данъчен кредит през данъчен период м.12.2016 г. в размер на ………. лв. В хода на извършена проверка по прихващане или възстановяване, след установяване на грешката от органите по приходите,Ви е изпратена Покана по чл. 103 от ДОПК № ……………./……. за подаване на коригираща справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.12.2016 г., като се изключи от дневника за покупки ползваният данъчен кредит за наличните стоки преди датата на регистрация по ЗДДС в размер на …………… лв. В резултат на извършената проверка е издаден Акт за прихващане или възстановяване №………………./……. г., като на дружеството е възстановен ДДС в размер, намален с коригираната сума.
Във връзка с горното се поставят въпросите дали е възможна корекция на грешно подадения опис и как следва да бъде направена същата, за да бъде признат данъчният кредит в следващ данъчен период.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на ЗСч преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, както следва:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от закона;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
По силата на чл. 75, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон. Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 3 правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.
На основание чл. 124, ал. 6 от ЗДДС видът, съдържанието и изискванията към дневника за покупки и дневника за продажби, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях, се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация, описани в регистрационен опис по образец – приложение № 2, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация. Освен това по силата на ал. 4 от същата правна норма правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от същия закон се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
С ППЗДДС е утвърден образец на регистрационния опис като приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 от същия. В посочения образец се съдържа информация за актива, включително неговото количество, стойност, начисления ДДС при придобиването му с право на пълен или частичен данъчен кредит, включително и информация за документа, с които е придобит активът, както и данни за контрагента.От дружеството е подадено и е заведено с вх. № 1200-1135152/16.01.2017 г. приложение № 9 към ППЗДДС, в което е посочено като информация за активите- стоки съгласно опис, с данъчна основа и начислен ДДС.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (решение Toth, C-324/11, EU:C:2012:549, т. 23). Това право е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС урежда особена хипотеза на право на данъчен кредит за наличните активи преди регистрацията по този закон. Основна предпоставка за възникване на посоченото материално право по тази разпоредба е активите да са налични към датата на регистрацията.В случая, регистрираното лице за удостоверяване на наличните активи към датата на регистрацията му по закона вместо приложение № 2 е подало приложение № 9 към ППЗДДС. Предвид това да се приеме, че не е подаден регистрационен опис би довело до формално непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит за начисленияДДС за придобитите от него активи преди регистрацията. В този смисъл се е произнесъл и СЕС по дело С-284/11. Последното е постановено по повод отправено от състав на Върховния административен съд преюдициално запитване по адм. дИзх. № 14721/2010 г. В цитираното решение, както и в решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07 “Ecotrade“, СЕС счита, че неспазването от данъчнозадълженото лице на формалните изисквания, не може да го лиши от правото на данъчен кредит, а санкцията за неспазването им може да бъде само и единствено имуществена. Според СЕС формалните условия, въведени от държавите-членки, не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целта за гарантиране на правилното прилагане на такива задължения.
Съгласно трайната съдебна практика както на СЕС, така и на националната юрисдикция – ВАС, щом разполага с необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са изпълнени, приходната администрация не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък. Това право не може да бъде отречено с мотива, че лицето не е изпълнило задълженията, произтичащи от формалните изисквания, установени в националната правна уредба /решение на СЕС от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, т. 63, решение на СЕС от 30 септември 2010 г. по дело Uszodaepito, C-392/09, т. 39, решение на СЕС от 21 октомври 2010 година по дело C-385/09, Nidera, т. 42, решение на СЕС от 1 март 2012 година по дело C-280/10, Polski Trawertyn, т. 43, решение на СЕС от 11 декември 2014 година по дело C-590/13, Idexx, т. 35, т. 37, решение на СЕС по дело C-284/11, EMS-Bulgaria Transport, т. 62/.
Въз основа на така изложеното считам, че няма пречка правото на данъчен кредит да бъде упражнено, в който и да е от следващите данъчни периоди в рамките на 12-месечния период съгласно чл. 75 от ЗДДС, ако са налице материалноправните изисквания за право на данъчен кредит.
ЗАМ.