Изх. № М-24-37-3
Дата, 11.02.2016 год.
ЗЗО, чл. 76б, ал. 2;
ЗЗО, чл. 76а, ал. 3;
ДОПК, чл. 162, ал. 2;
АПК, чл. 268;
АПК, чл. 269.
ОТНОСНО: приемане на изпълнителен титул от взискател – Национална здравноосигурителна каса.
Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП, е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП ….., е постъпило искане за образуване на изпълнително производство от Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) ….. за задължения, установени с 3 броя наказателни постановления и 3 броя писмени покани, издадени по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). След извършения входящ контрол са приети за събиране само задълженията, установени с трите наказателни постановления. С писмона РЗОК ………. са върнати писмените покани, тъй като не отговарят на условията, посочени в Инструкцията за взаимодействие между Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса. Според предвиденото в инструкцията, преписката, предявена за събиране, следва да съдържа изпълнително основание – наказателно постановление или акт за установяване на публично вземане. Съгласно чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, се издава след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.
С писмо РЗОК ………… е върнала трите писмени покани като счита, че същите са непосредствено обвързани с наказателните постановления и вземанията, включени в тях, следва бъдат събирани от НАП.
С оглед изложеното са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се приемат за принудително събиране трите писмени покани и ако отговорът е отрицателен, на какво основание следва да бъдат върнати на взискателя?
2.В случай, че следва да бъдат приети, кои са изпълнителните титули за принудително събиране?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Видно от запитването и приложенията към него РЗОК ……… е предявила за изпълнение пред ТД на НАП ………. писмени покани, издадени на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО въз основа на констатации за неоснователно получени суми.
В случая изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на Националния рамков договор (НРД), поради което писмената покана за възстановяване на тези суми е с правно основание чл. 76б от ЗЗО. За самото нарушение, вследствие на което изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, е издадено наказателно постановление, с което е наложено съответното наказание. Това е и връзката между изпратените за изпълнение в НАП наказателни постановления и писмени покани, издадени по реда на ЗЗО.
Съгласно практиката на Върховния административен съд без противоречие се приема, че договорите между изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ с НЗОК не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица с присъщите на този статут взаимосвързани права и задължения. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение със самостоятелен правен статут се регулира от административното право. Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности, поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя, не са частноправни. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на писмена покана, съгласно чл. 76а, ал. 3 и чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), доколкото с нея е изразено едностранно властническо волеизявление на директора на РЗОК, в качеството му на публичен субект с властнически правомощия. Писмената покана създава задължение за нейния адресат за възстановяване на неоснователно получени суми и по този начин засяга негови законни интереси (Решение № 16415 ОТ 19.12.2012 г. по адм. дИзх. № 10619/2012 г., VІ отд. на ВАС).
Тъй като в ЗЗО не е посочено изрично по кой процесуален ред подлежат на събиране вземанията за суми, получени без правно основание, са приложими общите правила, определени в чл. 269 от АПК. Съгласно чл. 269 от АПК публичните вземания, породени от изпълнителните основания по чл. 268 от АПК, се изпълняват по реда на ДОПК, а частните вземания на държавата и общините – по реда на ГПК. Аналогична е и разпоредбата на
чл. 163 от ДОПК. В тази връзка, въпросът, който възниква с оглед приложимия ред за принудителното събиране на вземането, е дали това вземане установено с писмена покана по чл. 76б, ал. 2 отЗЗО, е публично или частно държавно вземане.
С разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК изчерпателно са определени кои видове държавни или общински вземания са публични. Вземането за суми, получени без правно основание, установени по реда на чл. 76б от ЗЗО, не попадат сред публичните вземания по чл. 162 от ДОПК. От една страна тези вземания безспорно са възникнали в резултат на разход на Здравната каса съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. и представляват приход забюджета на Касата. Но за разлика от осигурителните разходи по реда на Кодекса за социално осигуряване, изплащането на тези суми не е по осигурителноправното отношение между държавата и осигуреното лице, а се извършва по силата на договорното правоотношение между НЗОК и изпълнителяна медицинската и/или денталната помощ. В този смисъл вземането на НЗОК за суми, получени без правно основание от изпълнител на медицинска и/или дентална услуга, не попада в хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 76а, чл. 76б от ЗЗО и чл. 21, чл. 268, чл. 269 от АПК, тези покани имат характер на индивидуален административен акт, удостоверяващ вземане, като при неизпълнение сумата се прихваща от следващото плащане по договора, или по съдебен ред, ако договорът е прекратен, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл в съдебната практика безспорно се приема, че РЗОК може да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 1 от ГПК, въз основа на издадена по реда на ЗЗО покана, която не е обжалвана (Определение от 04.09.2012 г. по ч.г.дИзх. № 9651/2012 г. на СГС; Определение № 14098 от 02.11.2011 г. по адм. дИзх. № 13368/2011 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4664 от 27.04.2015 г. по адм.дИзх. № 12269/2014 г., VІ отд. на ВАС; Решение от 2008 г., по адм. дИзх. № 5030/2008 г. на АС – ….).
От казаното следва, че вземането за суми, получени без правно основание, установено с писмена покана по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, представляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, представлява частно държавно вземане и подлежи на изпълнение по реда на ГПК, съгласно чл. 269, ал. 2 от АПК.
ЗАМ.
/ ГАЛЯ ДИМИТРОВА / ‘