3_221/20.01.2012г.
ЗДДС, чл.70, ал.1, т.4
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за придобит лек автомобил, който ще се използва за транспортно обслужване на управителя съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, дружеството осъществява транспортна дейност на територията на държави членки на ЕС. Извършва вътреобщностен превоз на товари, като товарните автомобили не се прибират в България, а се намират, поддържат и ремонтират в база на дружеството в държава – членка на ЕС. Дружеството е длъжно периодично да извлича и съхранява информацията, записана в паметта на дигиталните тахографи на товарните автомобили в картата на водачите и да я предоставя за проверка при поискване от контролните органи. Тези задължения са в изпълнение на изискванията на Наредба № Н – 3 от 7 април 2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета от 20.12.1985г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета. Освен това управителят трябва да контролира ремонта, поддръжката и експлоатацията на товарните автомобили, както и работата на шофьорите. Това налага постоянно пътуване от страна на управителя на фирмата от България, където живее, до обект на дружеството в Германия. За тази цел дружеството има намерение да закупи лек автомобил, който да се предостави безвъзмездно на управителя за целите на икономическата (транспортната) дейност на фирмата. Лекият автомобил ще се използва в стопанската дейност на дружеството по същия начин, по който се използват и всички останали дълготрайни активи – сгради, машини, съоръжения, офис оборудване, товарни автомобили и др.
Предвид изложеното и разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС във вр. с ал.2, т.4 и ал.3, т.2 от същата правна норма се поставя въпроса има ли право дружеството на приспадане на данъчен кредит при придобиването на лек автомобил, осигуряващ транспортното обслужване на управителя на дружеството?
С оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 84 от 28.10.2011 г.) по така зададения въпрос изразяваме следното становище:
Видно от изложеното в запитването, лекият автомобил, който ще се закупи, ще бъде използван отуправителяна дружеството за осъществяване на пътувания от България до Германия с цел упражняване на контрол на ремонта, поддръжката и експлоатацията на товарните автомобили, както и работата на шофьорите, т.е. за осъществяване на управленска дейност. В ЗДДС не е налице легална дефиниция на понятието „управленска дейност“. По аргумент на чл.37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието може да се извлече от общоприетия му смисъл, или то би следвало да се тълкува като дейност на управителните органи, свързана с организация, контрол и вземане на решения относно дейността на предприятието. Следователно в настоящия случай придобитият лек автомобил ще се използва във връзка с осъществяваната управленска дейност от управителя, а не за транспортно обслужване на същия от местоживеенетодо местоработата му и обратно.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69 от закона когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1.данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбата на чл.70 от ЗДДС. На основаниечл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
-е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил ( т.4);
– стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с такива превозни средства (т.5).
Дефиниция на понятието „лек автомобил” е дадено в текста на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтираниот производителя.
В чл.70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т.4 и т.5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства,включително при последващата им продажба.
Следва да се отбележи, че дейността, за която ще се използва придобитият от дружеството лек автомобил не попада в обхвата на транспортните услуги поради следното:
В ЗДДС липсва легално определение за „транспортна услуга”, но при тълкуване на това понятие може да се изхожда от нормата на чл.30 от закона, съгласно която международен транспорт на стоки са услугите по превоза на тези стоки. По отношение международния транспорт на пътници разпоредбата на чл.29 от същия закон е аналогична. В този смисъл е и разпоредбата на чл.367 от Търговския закон, съгласно която с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Цитираните нормативни текстове ни дават аргументи да приемем, че „транспортна услуга” за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС е услугата по превоз на стоки и/или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата. Следователно транспортното обслужване на управителя на дружеството от България до Германия и обратно с цел осъществяване на управленски функции не може да се определи като дейност по предоставяне на транспортни услуги.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за стоки и услуги, независимо от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия закон и съдържа конкретни случаи, за които това право е налице. Необходимо е да се има предвид, че действието на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС обаче не дерогира приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същия закон, т.е. ограничението, въведено със закона по отношение на леките автомобили, а само това по т.2 на ал.1.
Предвид гореизложеното, за дружеството няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на лек автомобил, който ще се използва за транспортно обслужване на управителя, както и няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на този автомобил.
‘