Изх. № 24-39-97
Дата: 19.11.2019 год.
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС, чл. 70;
ЗДДС, чл. 73;
ЗДДС, чл. 73б.
ОТНОСНО: право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за начисления данък върху добавената стойност за получена доставка на юридически услуги
Във Ваше писмо, препратено ни по компетентност, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-39-97/30.05.2019 г., е представена следната фактическа обстановка:
Дружество има сключени договори за цесия на задължения на физически и юридически лица към кредитни институции.
Основна дейност на дружеството представляват сделките по събиране на тези дългове – просрочени или предсрочно изискуеми банкови кредити, които дружеството е придобило по силата на договор за цесия.
Във връзка с осъществяване на тази си дейност, дружеството сключва договор за юридически услуги с адвокат. Посредством договора дружеството възлага на изпълнителя (адвокат) да извършва правни и фактически действия за събиране на просрочени или предсрочно изискуеми вземания по банкови кредити. Договореното адвокатско възнаграждение включва данък върху добавената стойност, което дружеството ще заплаща.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Има ли право дружеството да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставката на юридически услуги по сключеният договор за извършване на правни и фактически действия за събиране на просрочени или предсрочно изискуеми вземания по банкови кредити?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на данък върху добавената стойност, дължим или платен в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с данък върху добавената стойност.
СЕС приема, че наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данък върху добавената стойност, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчно задълженото лице право на приспадане на данък върху добавената стойност за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на данък върху добавената стойност, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решения C-29/08, SKF, т. 57 и C-124/12, ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток I, т. 27). СЕС също е приел, че е налице право на приспадане на данък върху добавената стойност в полза на данъчно задълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната облагаема икономическа дейност на данъчно задълженото лице (в този смисъл решения C-435/05, Investrand, т. 24 и C-29/08, SKF, т. 58). От практиката на Съда следва, че в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчно задълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка (в този смисъл решение C-126/14, Sveda, т. 29).
С оглед на горецитираната съдебна практика по отношение наличието на право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получените от дружеството доставки на юридически услуги от съществено значение е фактът, за какви последващи доставки ще се използват тези услуги.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, е доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. Нормативната уредба се намира в чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В цесията “участват” три лица – цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач, а за целите на ЗДДС цесионерът е получател. Съгласно изложеното в запитването дружеството се явява цесионер – лице, което придобива вземания по силата на договори за цесия, които впоследствие цели да събере.
В случай че дружеството получава възнаграждение за събирането на цедираните вземания от цедента/лицата, чиито вземания събира, то същото извършава доставки, които по изричната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са посочени като изключение от освободените доставки, т.е., представляват облагаеми доставки по чл. 12 от същия закон. В тази връзка за начисления данък върху добавената стойност по получените доставки на юридически услуги по сключения с адвокат договор за извършване на правни и фактически действия за събиране на вземания, считам, че за дружеството е налице право на приспадане при условията на глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки за събирането на цедираните вземания. Цедирането на вземанията от клиентите е операция, изпълнена като предварително действие по операцията по събиране на вземанията и като такава няма самостойно значение и не следва да се третира като доставка от доставчика на стоки към фактора, поради което и не дава отражение върху правото на данъчен кредит на същия.
В случаите, когато дружеството използва получените доставки на юридическите услуги както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки и дейности, за които лицето няма такова право за начисления за тях данък върху добавената стойност, дружеството има право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73 или чл. 73б от ЗДДС.
В случай че дружеството не получава възнаграждение за събирането на цедираните вземания, съответно не извършава доставки, а извършва за себе си събиране на вземания, които то е придобило по силата на договор за цесия, то за начисления данък върху добавената стойност по получените доставки на юридически услуги по сключения с адвокат договор за извършване на правни и фактически действия за събиране на просрочени или предсрочно изискуеми вземания по банкови кредити, считам, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В този случай фактическото получаване на парични средства от длъжник към дружеството – новия кредитор (цесионер, на когото цедентът е прехвърлил вземането си) по силата на договор на цесия е извън обхвата на ЗДДС, тъй като не представлява насрещна престация по извършена доставка на стока и/или услуга или такава, която предстои да бъде осъществена, а се погасява едно вземане/дълг – цялостно или частично.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/