. 3_752/09.06.2021 г.
ЗДДС, чл. 81, ал. 2;
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 1, ал. 1, т. 2;
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 13, ал. 1 и ал. 2;
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 14, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 14, ал. 4;
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 15, ал. 1, т. 6
ОТНОСНО: право на възстановяване на платен данък върху добавената стойност в друга държава членка на Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено в страната и нерегистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „А“ ЕООД извършва транспортна дейност в държави членки от ЕС като закупува гориво от фирма Шел. Дружеството разполага с фактури, издадени за периода от месец януари 2020 г. до настоящия момент. В същите е начислен и заплатен ДДС по данъчната ставка на държавата членка, в която е закупено горивото.
Във връзка с горното, е поставен въпроса, за какъв период от датата на издаване, може да са получените от дружеството фактури, които да бъдат включени в искането за възстановяване на ДДС, начислен в държавата членка по възстановяване?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2021 г.) и Наредба №Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9, обн. ДВ, бр. 101 от 18 декември 2009 г., посл. изм. ДВ, бр. 36 от 1 май 2021 г.) е изразено следното становище:
Възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на ЕС се регламентира от ЗДДС, Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка и Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г.
В чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-9 е посочено, че с наредбата се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз включително за закупени от тях стоки на територията на Северна Ирландия.
По-конкретно разпоредбите на чл. 13 – чл. 16 от Наредба № Н-9 регламентират условията и реда за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на Европейския съюз.
Съгласно чл. 13 от Наредба № Н-9 данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Редът за упражняване на правото е регламентиран в чл. 14 от Наредба № Н-9. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 от същата наредба чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством електронна услуга в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните за искането или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 към наредбата.
По силата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № Н-9 искането се смята за подадено, само ако съдържа цялата информация по чл. 15 от същата. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-9 е посочено, че искането за възстановяване трябва да съдържа идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и префикс BG на лицето, искащо възстановяване. Съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № Н-9 искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
Служебно известен факт е, че „А“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите, поради установени обстоятелства по чл.176 от закона, считано от …….2015 г. В тази връзка следва да се има предвид, че по подаденото искане за възстановяване се извършва проверка от органите по приходите и същите не препращат искането за възстановяване до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС.