3_2177/08.05.2009г.
ЗДДС, чл.69, ал.1
ЗДДС, чл.70, ал.1, т.2
ОТНОСНО: правото на данъчен кредит за получени стоки и услуги във връзка с изпълнение на проект „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Н”, финансиран по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Според изложеното в запитването Община – Н е одобрена за бенефициент на финансова помощ по договор по под-мярка „Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциална местни инициативни групи в селските райони”, Ос 4 по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Страни по договора с общината са Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”, в качеството му на изпълняващ функциите на единствена Разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл.5 от проекто-договора разходите за данък върху добавената стойност са „недопустими”, с изключение на невъзстановимия при спазване изискванията на чл.71, т.3, буква „а” от Регламент на Съвета /ЕО/ №1698/2005 от 20 септември 2005г. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Община Н е регистрирана по ЗДДС. Към запитването е приложен проекто-договор, таблица за допустимите разходи по дейности и уведомително писмо за одобрение от Министерството на земеделието и храните. Предвид изложеното и приложените документи е поставен въпроса за правото на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта, както и относно това дали разходите по проекта са „недопустими” и „възстановими” за Община Н.
При така изложената фактическа обстановкас оглед разпоредбите на ЗДДС/обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23 от 27 март 2009 г./ и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ изразяваме следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лицеоблагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 2 от същата правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Видно от цитираните разпоредби правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки.
От приложената към запитването таблица за допустими разходи по дейности се налага извода, че Общината като бенефициент по този договор ще осъществява дейности, които не представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.
Предвид гореизложеното за получените стоки и услуги във връзка с изпълнение на проект „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Н”, финансиран по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за Община Н не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Въпросът относно определяне на разходите във връзка с изпълнението на проекта като „допустими” и „недопустими”, не е въпрос, свързан с прилагането на данъчното законодателство и като такъв изразяването на становище по негое извън компетентността на НАП, разписана в чл.3 от ЗНАП.
‘