959/28.04.2009
Чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр…. с вх. №год., изразявам принципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В изготвения във връзка със запитването протокол № 3 год. описвате следната фактическа обстановка:
Със заповед от 24.02.2009 год. е възложена ревизия по ЗДДС на ООД „Б ” за периода 04.08.2008 год. – 31.01.2009 год.., при която е установено, че задълженото лице е регистрирано на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с нулев облагаем оборот. За ревизирания период регистрираното лице не е декларирало облагаеми доставки. През месец октомври 2008 год. е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер налв. по фактура №… год., издадена от „С”. Предмет на доставката е лек автомобил „Ламборджини Галардо”.
В хода на ревизията лицето е декларирало, че ще осъществява транспортна дейност със закупения лек автомобил. Свидетелството за регистрация на автомобила сочи, че същият е с брой места за сядане 1+1.
Получена е информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, съгласно която на дружеството не е издаван лиценз за извършване на обществен превоз на пътници със закупеното превозно средство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпрос относно правото на данъчен кредит за закупения лек автомобил.
Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС регламентира, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от с.з., когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Аналогична разпоредба съществува и по отношение на стоки и/или услуги, свързани с поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на лекия автомобил /чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС/.
Посочените ограничения по отношение правото на приспадане на данъчен кредит не се прилагат, когато регистрираното лице използва лекия автомобил единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, на таксиметрови превози или за отдаване под наем, на куриерски услуги или за подготовка на водачи на моторни превозни средства. Основание за възникване на данъчен кредит в тези случаи е разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗДДС.
В ЗДДС липсва легално определение за „транспортна услуга”, ночл.367 от Търговския закон регламентира, че с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Следователно за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС можем да приемем, че „транспортна услуга” е услугата по превоз на стоки и/или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата.
Освен това, обществен превоз на пътници на територията на Република България може да се извършва оттърговци – физически или юридически лица, които притежават лицензия за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация, в случаите на извършване на таксиметров превоз на пътници, както и други документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози и Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министерството на транспорта.
Предвид установените в хода на ревизията обстоятелства за вида на превозното средство и с оглед получената от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” информация, че не са налице данни за издаден лиценз за обществен превоз на пътници на лек автомобил „Ламборджини Галардо” , считаме, че със същия не се извършват посочените в чл.70, ал.2 от ЗДДС дейности, предвид което за начисления при доставката му данък не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
‘