952/29.06.2012
Чл.6, ал.2, т.4 ЗДДС
В писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ………с вх. …… сте изложили следната фактическа обстановка:
„Л” ООД, наричано за краткост Възложител, е сключило договор, съгласно който ще предоставя на друго дружество /Изпълнител/ стоки, които Изпълнителят ще продава от името и за сметка на Възложителя.Съгласно договора стоките са собственост на Възложителя, който осигурява свой ЕКАФП, регистриран по надлежния ред в ТД на НАП, чрез който ще се регистрират извършените продажби на клиенти. По желание на клиентите ще им бъдат издавани и фактури, в които като доставчик на стоката ще фигурира „Л” ООД. В търговския обект на Изпълнителя ще бъдат инсталирани и ПОС-терминални устройства, сумите от които ще постъпват по банковата сметка на Възложителя.
От своя страна Изпълнителят ще осигурява необходимата търговска площ за излагане на стоките и свой персонал, който ще извършва продажби на клиентите.
Възложителят ще има ключове от търговския обект и право по всяко време да проверява наличностите и да осъществява контрол върху начина на излагане и продажба на стоките, които са негова собственост.
За услугите, които Изпълнителят оказва на Възложителя ще получава възнаграждение в процент от реализираните продажби. Изпълнителят ще отчита на Възложителя всички постъпления от продажби в брой, намалени със стойността на възнаграждението, което Възложителят му дължи.
С договора не се създава каквато и да било форма на съдружие между и Възложителя и Изпълнителя.
С оглед изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1. Възниква ли данъчно събитие по смисъла на ЗДДС при фактическото предаване на стоката от Възложителя на Изпълнителя?
2. Как следва да бъдат документирани сделките между Възложителя, Изпълнителя и крайните клиенти?
Предвид действащите разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
От цитираните в запитването клаузи на договор, съгласно които Изпълнителят ще продава стоки от името и за сметка на „Л” ООД /възложител/, ще отчита продажбите на регистриран от Възложителя касов апарат и ще издава фактури, в които като доставчик ще фигурира Възложителя може да се направи извод, че сключеният между страните договор притежава основните белези на договор за търговско представителство.
В данъчните закони няма легална дефиниция на понятието „търговски представител”. Според в чл.32, ал.1 от Търговския закон търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като е овластен от търговеца да извършва сделки от негово име или от свое име, но за негова сметка. Когато търговският представител действа от името и за сметка на възложителя за целите на ЗДДС възникват следните доставки:
– доставка на стоки между „Л” ООД и третите лица, по която данъкът върху добавената стойност е изискуем от „Л” ООД. Данъчното събитие на доставката възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоките на клиента /чл.25, ал.2 от ЗДДС/, а данъчната основа се определя по реда на чл.26 от закона.;
– доставка на услуга по търговско представителство между Изпълнителя по договора и „Л” ООД, по която данъкът е изискуем от Изпълнителя.Датата на данъчното събитие на доставката възниква на датата, на която плащането е станало дължимо /чл.25, ал.4 от ЗДДС/. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.26 от ЗДДС.
На основание чл.113, ал.3 от ЗДДС „Л” ООД може да не издава фактура за извършена доставка на стоки, когато клиентът е данъчно незадължено физическо лице. В този случай на основание чл.119 от ЗДДС следва да състави отчет за извършените продажби, който съдържа визираната в чл.112 от ППЗДДС информация.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС издаването на фактура за доставка на стоки е задължително, когато получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС.
За оказаната на „Л” ООД услуга Изпълнителят по договора издава фактура.
‘