Правото на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

1_20-02-102/30.05.2016 г.
ЗКПО чл.167, ал.1, т.1 – 3
ЗКПО чл.189б
Относно: Правото на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП гр.с вх. №..2016г., сте поставили въпрос относно преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б във връзка с изискванията на чл.167, ал.1 от ЗКПО.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.167, ал.1, т.1 – 3 от ЗКПО по реда на глава двадесет и втора от същия закон се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т.1 и 2.
Удостоверяването на липсата на горните задължения се извършва от задълженото лице на декларативен принцип с годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.
Обхватът на публичните задължения е регламентиран с чл.162, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; други вноски, установени по основание и размер със закон; държавни и общински такси, установени по основание със закон и други изчерпателно изброени в цитираната алинея 2, точки от 1 до 9.
Принудителното изпълнение на публичните задължения, на задълженията за санкции по влезли в сила наказателни постановления и на лихви, свързани с невнасянето на задълженията, е част от събирането на данъчните и осигурителните вземания. Съгласно чл.209, ал.1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание.
Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл.209, ал.2 от ДОПК, а именно: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
На основание чл.127, ал.2 от ДОПК към принудително изпълнение (освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК) се пристъпва след изтичането на срока за доброволно изпълнение – 14 дни от връчването на ревизионния акт.
Спиране на изпълнението се допуска при условие, че бъде предоставено имущество, годно да послужи като обезпечение на задълженията, които се обжалват, в размер на главницата и лихвите на задължението към датата на подаване на искането за спиране пред решаващия орган. За да бъде постановено спиране от решаващия орган, пред него следва да бъдат представени доказателства за извършеното обезпечение. (арг. от чл.153 от ДОПК).
В конкретния случай са издадени две решения на директора на Дирекция ОДОП гр..по искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт. От съдържанието им става ясно, че непогасените в срока за доброволно изпълнение обжалваеми задължения са обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител, с който е наложен запор върху земеделска и горска техника.
Съгласно изискванията на чл.26, ал.3 от Закона за особените залози(ЗОЗ)на вписване подлежат запорът върху имущество по чл.4 (машини и съоръжения) , запорът върху обезпеченото вземане и запорът наложен по реда на ДОПК. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването (чл.30, ал.1 от ЗОЗ).
В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл.201, ал.5 от ДОПК според която в случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл.11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до съответната облстна дирекция „Земеделие”, в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника.
В конкретния случай, спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител и вписването им, предвид обстоятелството, че същинските действия по обезпечаването на вземанията се извършват именно от публичния изпълнител. Той следва да извърши проверка за надлежното вписване на постановлението в съответните регистри (ЦРОЗ). От своя страна е необходимо да се прецени вписани ли са постановленията за налагане на обезпечителни мерки към 31 декември на съответната година по спрянотоизпълнение на ревизионните актове.
От гореизложеното следва, че определени данъчни задължения с ревизионен акт, за които на основание чл.153, ал.2 от ДОПК е спряно изпълнението, не притежават характеристиката на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на ДОПК.
В запитването е посочено, че дружеството има и други задължения към 31.12.2012г. и 31.12.2013г., но от така посочената информация не става ясно дали тези задължения са представлявали публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към посочените дати. При условие, че към 31 декември на съответната година дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или не са изпълнени останалите условията за преотстъпване предвидени в глава 22, раздел ІV от ЗКПО, дружеството не следва да ползва от предвиденото в ЗКПО право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б отзакона.

Оценете статията

Вашият коментар