Изх.№20-00-253
14.07.2011г.
чл.12, ал.1 от ЗДДС
чл.113, ал. 1 от ЗДДС
В писмото излагате следната фактическа обстановка:
Във връзка с дейността Ви, възлагате на регистрирани по ЗДДС лица да посредничат при намиране на доставчици и клиенти на стоки и/или продукцияот името и за сметка на „БИБ”ЕООД, за което плащате комисионно възнаграждение на посредниците.
Поставяте следните въпроси:
1.Получените услуги попадат ли в обхвата на чл.10 от ЗДДС.
2.С какви документи се удостоверява правото на данъчен кредит.
3.С какви документи следва да се снабдите за доказване на наличието на доставката на услуга по см.чл.8, чл.9 от ЗДДС.
Съобразявайкифактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Предвид изложеното в запитването за получените услуги са налице характеристиките задоставка на посредническатауслуга, предоставяна от чуждо име и за чужда сметка, чиято насрещна престация е определенасъобразно броя на сключените договори,респективно намерените клиенти.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Императивната разпоредба на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Правото на данъчен кредит е регламентирано в глава седма на закона.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършенадоставка на стоки или услуги
Настоящото становище е принципно, като конкретна преценка може да бъде извършена от орган по приходите в ревизионно производство, съобразявайки всички относими към осъществените доставки факти и обстоятелства.
Следва да имате предвид, че органа по приходите, осъществяващ съответното производство имаоперативна самостоятелност и извършва преценка относно правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания субект съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите залегнали в ДОПК за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
‘